Acts 17
1 Then, passing through Amphipolis and Apollonia, they went to Thessalonica. Here there was a synagogue of the Jews.
И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, дето имаше юдейска синагога.
2 Paul--following his usual custom--betook himself to it, and for three successive Sabbaths reasoned with them from the Scriptures,
О Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.
3 which he clearly explained, pointing out that it had been necessary for the Christ to suffer and rise again from the dead, and insisting, "The Jesus whom I am announcing to you is the Christ."
та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че тоя Исус, когото, каза той, аз ви проповядвам, е Христос.
4 Some of the people were won over, and attached themselves to Paul and Silas, including many God-fearing Greeks and not a few gentlewomen of high rank.
и някои от тях се убедиха и дружеха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от по-първите жени.
5 But the jealousy of the Jews was aroused, and, calling to their aid some ill-conditioned and idle fellows, they got together a riotous mob and filled the city with uproar. They then attacked the house of Jason and searched for Paul and Silas, to bring them out before the assembly of people.
Но юдеите, подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазаря, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха на Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила за да ги изведат пред народа.
6 But, failing to find them, they dragged Jason and some of the other brethren before the magistrates of the city, loudly accusing them. "These men," they said, "who have raised a tumult throughout the Empire, have come here also.
Но като ги не намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;
7 Jason has received them into his house; and they all set Caesar's authority at defiance, declaring that there is another Emperor-- one called Jesus."
и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар, Исус.
8 Great was the excitement among the crowd, and among the magistrates of the city, when they heard these charges.
И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.
9 They required Jason and the rest to find substantial bail, and after that they let them go.
Но като взеха поръчителство от Ясона и от другите пуснаха ги.
10 The brethren at once sent Paul and Silas away by night to Beroea, and they, on their arrival, went to the synagogue of the Jews.
А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощ в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.
11 The Jews at Beroea were of a nobler disposition than those in Thessalonica, for they very readily received the Message, and day after day searched the Scriptures to see whether it was as Paul stated.
И Беряните бяха по-благородни от Солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.
12 As the result many of them became believers, and so did not a few of the Greeks--gentlewomen of good position, and men.
И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.
13 As soon, however, as the Jews of Thessalonica learnt that God's Message had been proclaimed by Paul at Beroea, they came there also, and incited the mob to a riot.
Но Солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.
14 Then the brethren promptly sent Paul down to the sea-coast, but Silas and Timothy remained behind.
Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.
15 Those who were caring for Paul's safety went with him as far as Athens, and then left him, taking a message from him to Silas and Timothy, asking them to join him as speedily as possible.
А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.
16 While Paul was waiting for them in Athens, his spirit was stirred within him when he noticed that the city was full of idols.
А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.
17 So he had discussions in the synagogue with the Jews and the other worshippers, and in the market place, day after day, with those whom he happened to meet.
И тъй разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазаря всеки ден с ония, с които се случеше да среща.
18 A few of the Epicurean and Stoic philosophers also encountered him. Some of them asked, "What has this beggarly babbler to say?" "His business," said others, "seems to be to cry up some foreign gods." This was because he had been telling the Good News of Jesus and the Resurrection.
Тоже и някои от Епикурейските и Стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: види се, че е проповедник на чужди богове: защото проповядваше Исуса и възкресението.
19 Then they took him and brought him up to the Areopagus, asking him, "May we be told what this new teaching of yours is?
Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?
20 For the things you are saying sound strange to us. We should therefore like to be told exactly what they mean."
Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.
21 (For all the Athenians and their foreign visitors used to devote their whole leisure to telling or hearing about something new.)
(А всичките Атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).
22 So Paul, taking his stand in the centre of the Areopagus, spoke as follows: "Men of Athens, I perceive that you are in every respect remarkably religious.
И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по в с и ч к о гледам, че сте много набожни.
23 For as I passed along and observed the things you worship, I found also an altar bearing the inscription, 'TO AN UNKNOWN GOD.' "The Being, therefore, whom you, without knowing Him, revere, Him I now proclaim to you.
Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих н един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.
24 GOD who made the universe and everything in it--He, being Lord of Heaven and earth, does not dwell in sanctuaries built by men.
Бог, който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,
25 Nor is He ministered to by human hands, as though He needed anything--but He Himself gives to all men life and breath and all things.
нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам той дава на всички и живот и дишане и всичко;
26 He caused to spring from one forefather people of every race, for them to live on the whole surface of the earth, and marked out for them an appointed span of life and the boundaries of their homes;
и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;
27 that they might seek God, if perhaps they could grope for Him and find Him. Yes, though He is not far from any one of us.
за да търсят Бога, та дано биха го поне напипали и намерили, ако и да той не е далеч от всеки един от нас;
28 For it is in closest union with Him that we live and move and have our being; as in fact some of the poets in repute among yourselves have said, 'For we are also His offspring.'
защото в него живеем, движим се, и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли, "Защото дори негов род сме".
29 Since then we are God's offspring, we ought not to imagine that His nature resembles gold or silver or marble, or anything sculptured by the art and inventive faculty of man.
И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камък; изработен с човешко изкуство и измишление.
30 Those times of ignorance God viewed with indulgence. But now He commands all men everywhere to repent,
Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
31 seeing that He has appointed a day on which, before long, He will judge the world in righteousness, through the instrumentality of a man whom He has pre-destined to this work, and has made the fact certain to every one by raising Him from the dead."
тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като го е възкресил от мъртвите.
32 When they heard Paul speak of a resurrection of dead men, some began to scoff. But others said, "We will hear you again on that subject."
А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.
33 So Paul went away from them.
И така Павел си излезе измежду тях.
34 A few, however, attached themselves to him and believed, among them being Dionysius a member of the Council, a gentlewoman named Damaris, and some others.
А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар, и други с тях.
