Psalms 83
1 A song, [or] Psalm of Asaph. Keep not thou silence, O God: hold not thy peace, and be not still, O God.
Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; Не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;
2 For lo, thy enemies make a tumult: and they that hate thee have lifted up the head.
Защото, ето, враговете Ти правят размирие, И ненавистниците Ти са издигнали глава.
3 They have taken crafty counsel against thy people, and consulted against thy hidden ones.
Коварен съвет правят против Твоите люде, И се наговарят против скритите Твои.
4 They have said, Come, and let us cut them off from [being] a nation; that the name of Israel may be no more in remembrance.
Рекох: Елате да ги изтребим, за да не са народ, И да се не споменава вече името на Израиля.
5 For they have consulted together with one consent: they are confederate against thee,
Защото единодушно се съгласиха заедно, Направиха съюз против Тебе,
6 The tabernacles of Edom, and the Ishmaelites; of Moab, and the Hagarenes;
Шатрите на Едом и исмаилите; Моав и агаряните.
7 Gebal, and Ammon, and Amalek; the Philistines with the inhabitants of Tyre;
Гевал, Амон и Амалик, Филистимците с тирските жители;
8 Assur also is joined with them: they have helped the children of Lot. (Selah)
Още и Асирия се съедини с тях, Станаха помощници на Лотовите потомци. (Села)
9 Do to them as [to] the Midianites; as [to] Sisera, as [to] Jabin, at the brook of Kison:
Стори им като на мадиамците, Като на Сисара, като на Якова при потока Кисон,
10 [Who] perished at En-dor: they became [as] dung for the earth.
Които загинаха в Ендор, Ставайки тор на земята.
11 Make their nobles like Oreb, and like Zeeb: yes, all their princes as Zebah, and as Zalmunna:
Направи благородните им като Орива и Зива, Дори всичките им първенци като Зевея и Салмана,
12 Who said, Let us take to ourselves the houses of God in possession.
Които рекоха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.
13 O my God, make them like a wheel; as the stubble before the wind.
Боже мой, направи ги като въртящия се прах, Като плява пред вятъра.
14 As the fire burneth a wood, and as the flame setteth the mountains on fire;
Както огънят изгаря лесовете, И както пламъкът запалва горите.
15 So persecute them with thy tempest, and make them afraid with thy storm.
Така ги прогони с урагана Си, И смути ги с бурята Си.
16 Fill their faces with shame; that they may seek thy name, O LORD.
Покрий лицата им с позор, За да потърсят Твоето име, Господи.
17 Let them be confounded and troubled for ever; yes, let them be put to shame, and perish:
Нека се посрамят и ужасят за винаги, Да! нека се смутят и погинат,
18 That [men] may know that thou, whose name alone [is] JEHOVAH, [art] the most high over all the earth.
За да познаят, че Ти, Чието име е Иеова, Един си Всевишен над цялата земя.
