Psalms 78
1 Maschil of Asaph. Give ear, O my people, [to] my law: incline your ear to the words of my mouth.
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 I will open my mouth in a parable: I will utter dark sayings of old:
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Which we have heard and known, and our fathers have told us.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 We will not hide [them] from their children, showing to the generation to come the praises of the LORD, and his strength, and his wonderful works that he hath done.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 For he established a testimony in Jacob, and appointed a law in Israel, which he commanded our fathers, that they should make them known to their children:
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 That the generation to come might know [them], [even] the children [who] should be born; [who] should arise and declare [them] to their children:
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 That they might set their hope in God, and not forget the works of God, but keep his commandments:
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 And might not be as their fathers, a stubborn and rebellious generation; a generation [that] set not their heart aright, and whose spirit was not steadfast with God.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 The children of Ephraim, [being] armed, [and] carrying bows, turned back in the day of battle.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 They kept not the covenant of God, and refused to walk in his law;
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 And forgot his works, and his wonders that he had shown them.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Marvelous things did he in the sight of their fathers, in the land of Egypt, [in] the field of Zoan.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 He divided the sea, and caused them to pass through; and he made the waters to stand as a heap.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 In the day-time also he led them with a cloud, and all the night with a light of fire.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 He cleaved the rocks in the wilderness, and gave [them] drink as [out of] the great depths.
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 He brought streams also out of the rock, and caused waters to run down like rivers.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 And they sinned yet more against him by provoking the Most High in the wilderness.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 And they tempted God in their heart by asking food for their desire.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 Yes, they spoke against God; they said, Can God furnish a table in the wilderness?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Behold, he smote the rock, that the waters gushed out, and the streams overflowed; can he give bread also? can he provide flesh for his people?
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Therefore the LORD heard [this], and was wroth: so a fire was kindled against Jacob, and anger also came up against Israel;
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 Because they believed not in God, and trusted not in his salvation:
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Though he had commanded the clouds from above, and opened the doors of heaven,
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 And had rained down manna upon them to eat, and had given them of the corn of heaven.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Man ate angels' food: he sent them food to the full.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 He caused an east wind to blow in the heaven: and by his power he brought in the south wind.
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 He rained flesh also upon them as dust, and feathered fowls like as the sand of the sea:
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 And he let [it] fall in the midst of their camp, around their habitations.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 So they ate, and were well filled: for he gave them their own desire;
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 They were not estranged from their desire: but while their meat [was] yet in their mouths,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 The wrath of God came upon them, and slew the fattest of them, and smote down the chosen [men] of Israel.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 For all this they sinned still, and believed not for his wondrous works.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Therefore their days did he consume in vanity, and their years in trouble.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 When he slew them, then they sought him: and they returned and inquired early after God.
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 And they remembered that God [was] their rock, and the high God their redeemer.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Nevertheless they flattered him with their mouth, and they lied to him with their tongues.
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 For their heart was not right with him, neither were they steadfast in his covenant.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 But he, [being] full of compassion, forgave [their] iniquity, and destroyed [them] not: yes, many a time he turned his anger away, and did not stir up all his wrath.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 For he remembered that they [were but] flesh; a wind that passeth away, and cometh not again.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 How oft did they provoke him in the wilderness, [and] grieve him in the desert!
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Yes, they turned back and tempted God, and limited the Holy One of Israel.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 They remembered not his hand, [nor] the day when he delivered them from the enemy.
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 How he had wrought his signs in Egypt, and his wonders in the field of Zoan:
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 And had turned their rivers into blood; and their floods, that they could not drink.
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 He sent divers sorts of flies among them, which devoured them; and frogs, which destroyed them.
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 He gave also their increase to the caterpillar, and their labor to the locust.
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 He destroyed their vines with hail, and their sycamore trees with frost.
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 He gave up their cattle also to the hail, and their flocks to hot thunderbolts.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 He cast upon them the fierceness of his anger, wrath, and indignation, and trouble, by sending evil angels [among them].
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 He made a way to his anger; he spared not their soul from death, but gave their life over to the pestilence;
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 And smote all the first-born in Egypt; the chief of [their] strength in the tabernacles of Ham:
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 But made his own people to go forth like sheep, and guided them in the wilderness like a flock.
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 And he led them on safely, so that they feared not: but the sea overwhelmed their enemies.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 And he brought them to the border of his sanctuary, [even to] this mountain, [which] his right hand had purchased.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 He cast out the heathen also before them, and divided them an inheritance by line, and made the tribes of Israel to dwell in their tents.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Yet they tempted and provoked the most high God, and kept not his testimonies:
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 But turned back, and dealt unfaithfully like their fathers: they were turned aside like a deceitful bow.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 For they provoked him to anger with their high places, and moved him to jealousy with their graven images.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 When God heard [this], he was wroth, and greatly abhorred Israel:
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 So that he forsook the tabernacle of Shiloh, the tent [which] he placed among men;
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 And delivered his strength into captivity, and his glory into the enemy's hand.
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 He gave over his people also to the sword; and was wroth with his inheritance.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 The fire consumed their young men; and their maidens were not given to marriage.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Their priests fell by the sword; and their widows made no lamentation.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Then the LORD awaked as one out of sleep, [and] like a mighty man that shouteth by reason of wine.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 And he smote his enemies in the hinder part: he put them to a perpetual reproach.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Moreover he refused the tabernacle of Joseph, and chose not the tribe of Ephraim:
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 But chose the tribe of Judah, the mount Zion which he loved.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 And he built his sanctuary like high [palaces], like the earth which he hath established for ever.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 He chose David also his servant, and took him from the sheep-folds:
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 From following the ewes great with young he brought him to feed Jacob his people, and Israel his inheritance.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 So he fed them according to the integrity of his heart; and guided them by the skillfulness of his hands.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
