Psalms 38
1 A Psalm of David, to bring to remembrance. O LORD, rebuke me not in thy wrath: neither chasten me in thy hot displeasure.
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 For thy arrows stick fast in me, and thy hand falleth heavy upon me.
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 [There is] no soundness in my flesh because of thy anger; neither [is there any] rest in my bones because of my sin.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 For my iniquities have gone over my head: as a heavy burden they are too heavy for me.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 My wounds are offensive, [and] are corrupt because of my foolishness.
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 I am troubled; I am bowed down greatly; I go mourning all the day long.
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 For my loins are filled with a lothsome [disease]: and [there is] no soundness in my flesh.
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 I am feeble and grievously broken: I have roared by reason of the disquietness of my heart.
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 LORD, all my desire [is] before thee; and my groaning is not hid from thee.
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 My heart panteth, my strength faileth me: as for the light of my eyes, that also is gone from me.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 My lovers and my friends stand aloof from my affliction; and my kinsmen stand afar off.
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 They also that seek after my life lay snares [for me]: and they that seek my hurt speak mischievous things, and imagine deceits all the day long.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 But I, as a deaf [man], heard not; and [I was] as a dumb man [that] openeth not his mouth.
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Thus I was as a man that heareth not, and in whose mouth [are] no reproofs.
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 For in thee, O LORD, do I hope: thou wilt hear, O LORD my God.
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 For I said, [Hear me], lest [otherwise] they should rejoice over me: when my foot slippeth, they magnify [themselves] against me.
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 For I [am] ready to halt, and my sorrow [is] continually before me.
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 For I will declare my iniquity; I will be sorry for my sin.
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 But my enemies [are] lively, [and] they are strong: and they that hate me wrongfully are multiplied.
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 They also that render evil for good are my adversaries; because I follow [the thing that is] good.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Forsake me not, O LORD: O my God, be not far from me.
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 Make haste to help me, O LORD my salvation.
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
