Psalms 104
1 Bless the LORD, O my soul. O LORD my God, thou art very great; thou art clothed with honor and majesty.
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Who coverest [thyself] with light as [with] a garment: who stretchest out the heavens like a curtain:
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Who layeth the beams of his chambers in the waters: who maketh the clouds his chariot: who walketh upon the wings of the wind:
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Who maketh his angels spirits; his ministers a flaming fire:
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 [Who] laid the foundations of the earth, [that] it should not be removed for ever.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Thou coveredst it with the deep as [with] a garment: the waters stood above the mountains.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 At thy rebuke they fled; at the voice of thy thunder they hasted away.
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 They go up by the mountains; they go down by the valleys to the place which thou hast founded for them.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Thou hast set a bound that they may not pass over; that they turn not again to cover the earth.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 He sendeth the springs into the valleys, [which] run among the hills.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 They give drink to every beast of the field: the wild asses quench their thirst.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 By them shall the fowls of the heaven have their habitation, [which] sing among the branches.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 He watereth the hills from his chambers: the earth is satisfied with the fruit of thy works.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 He causeth the grass to grow for the cattle, and herb for the service of man: that he may bring forth food out of the earth;
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 And wine [that] maketh glad the heart of man, [and] oil to make [his] face to shine, and bread [which] strengtheneth man's heart.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 The trees of the LORD are full [of sap]; the cedars of Lebanon, which he hath planted;
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Where the birds make their nests: [as for] the stork, the fir-trees [are] her house.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 The high hills [are] a refuge for the wild goats; [and] the rocks for the conies.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 He appointeth the moon for seasons: the sun knoweth his going down.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Thou makest darkness, and it is night: in which all the beasts of the forest do creep [forth].
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 The young lions roar after their prey, and seek their food from God.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 The sun ariseth, they collect, and lay themselves down in their dens.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Man goeth forth to his work and to his labor until the evening.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 O LORD, how manifold are thy works! in wisdom hast thou made them all: the earth is full of thy riches.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 [So is] this great and wide sea, in which [are] creeping animals innumerable, both small and great beasts.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 There go the ships: [there is] that leviathan, [which] thou hast made to play therein.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 These wait all upon thee; that thou mayest give [them] their food in due season.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 [That which] thou givest them, they gather: thou openest thy hand, they are filled with good.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Thou hidest thy face, they are troubled: thou takest away their breath, they die, and return to their dust.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Thou sendest forth thy spirit, they are created: and thou renewest the face of the earth.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 The glory of the LORD shall endure for ever: the LORD shall rejoice in his works.
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 He looketh on the earth, and it trembleth: he toucheth the hills, and they smoke.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 I will sing to the LORD as long as I live: I will sing praise to my God while I have my being.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 My meditation of him shall be sweet: I will be glad in the LORD.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Let sinners be consumed out of the earth, and let the wicked be no more. Bless thou the LORD, O my soul. Praise ye the LORD.
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
