Proverbs 31
1 The words of king Lemuel, the prophecy that his mother taught him.
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 What, my son? and what, the son of my womb? and what, the son of my vows?
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 Give not thy strength to women, nor thy ways to that which destroyeth kings.
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 [It is] not for kings, O Lemuel, [it is] not for kings to drink wine; nor for princes strong drink:
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 Lest they drink, and forget the law, and pervert the judgment of any of the afflicted.
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 Give strong drink to him that is ready to perish, and wine to those that are of heavy hearts.
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 Let him drink, and forget his poverty, and remember his misery no more.
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 Open thy mouth for the dumb in the cause of all such as are appointed to destruction.
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 Open thy mouth, judge righteously, and plead the cause of the poor and needy.
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Who can find a virtuous woman? for her price [is] far above rubies.
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 The heart of her husband doth safely trust in her, so that he shall have no need of spoil.
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 She will do him good and not evil all the days of her life.
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 She seeketh wool, and flax, and worketh willingly with her hands.
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 She is like the merchant's ships; she bringeth her food from afar.
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 She riseth also while it is yet night, and giveth food to her household, and a portion to her maidens.
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 She considereth a field, and buyeth it: with the fruit of her hands she planteth a vineyard.
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 She girdeth her loins with strength, and strengtheneth her arms.
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 She perceiveth that her merchandise [is] good: her candle goeth not out by night.
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 She layeth her hands to the spindle, and her hands hold the distaff.
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 She stretcheth out her hand to the poor; yes, she reacheth forth her hands to the needy.
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 She is not afraid of the snow for her household: for all her household [are] clothed with scarlet.
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 She maketh herself coverings of tapestry; her clothing [is] silk and purple.
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 Her husband is known in the gates, when he sitteth among the elders of the land.
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 She maketh fine linen, and selleth [it]; and delivereth girdles to the merchant.
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 Strength and honor [are] her clothing; and she shall rejoice in time to come.
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 She openeth her mouth with wisdom; and on her tongue [is] the law of kindness.
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 She looketh well to the ways of her household, and eateth not the bread of idleness.
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Her children rise up, and call her blessed; her husband [also], and he praiseth her.
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 Many daughters have done virtuously, but thou excellest them all.
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 Favor [is] deceitful, and beauty [is] vain: [but] a woman [that] feareth the LORD, she shall be praised.
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Give her of the fruit of her hands; and let her own works praise her in the gates.
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
