Proverbs 29
1 He, that being often reproved hardeneth [his] neck, shall suddenly be destroyed, and that without remedy.
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
2 When the righteous are in authority, the people rejoice: but when the wicked beareth rule, the people mourn.
Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
3 He that loveth wisdom rejoiceth his father: but he that keepeth company with harlots spendeth [his] substance.
Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
4 The king by judgment establisheth the land: but he that receiveth gifts overthroweth it.
Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
5 A man that flattereth his neighbor spreadeth a net for his feet.
Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
6 In the transgression of an evil man [there is] a snare: but the righteous doth sing and rejoice.
В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
7 The righteous considereth the cause of the poor: [but] the wicked regardeth not to know [it].
Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
8 Scornful men bring a city into a snare: but wise [men] turn away wrath.
Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
9 [If] a wise man contendeth with a foolish man, whether he rageth or laugheth, [there is] no rest.
Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
10 The blood-thirsty hate the upright: but the just seek his soul.
Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
11 A fool uttereth all his mind: but a wise [man] keepeth it in till afterwards.
Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
12 If a ruler hearkeneth to lies, all his servants [are] wicked.
Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13 The poor and the deceitful man meet together: the LORD enlighteneth both their eyes.
Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
14 The king that faithfully judgeth the poor, his throne shall be established for ever.
Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
15 The rod and reproof give wisdom: but a child left [to himself] bringeth his mother to shame.
Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
16 When the wicked are multiplied, transgression increaseth: but the righteous shall see their fall.
Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
17 Correct thy son, and he shall give thee rest; yes, he shall give delight to thy soul.
Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
18 Where [there is] no vision, the people perish: but he that keepeth the law, happy [is] he.
Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
19 A servant will not be corrected by words: for though he understandeth, he will not answer.
Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20 Seest thou a man [that is] hasty in his words? [there is] more hope of a fool than of him.
Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21 He that delicately bringeth up his servant from a child shall have him at length become [his] son.
Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
22 An angry man stirreth up strife, and a furious man aboundeth in transgression.
Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
23 A man's pride shall bring him low: but honor shall uphold the humble in spirit.
Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
24 Whoever is partner with a thief, hateth his own soul: he heareth cursing, and discloseth [it] not.
Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
25 The fear of man bringeth a snare: but he who putteth his trust in the LORD shall be safe.
Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
26 Many seek the ruler's favor; but [every] man's judgment [cometh] from the LORD.
Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27 An unjust man [is] an abomination to the just: and [he that is] upright in the way [is] abomination to the wicked.
Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
