< Proverbs 26 >
1 As snow in summer, and as rain in harvest; so honor is not seemly for a fool.
Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2 As the bird by wandering, as the swallow by flying, so the curse causeless shall not come.
Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3 A whip for the horse, a bridle for the ass, and a rod for the fool's back.
Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4 Answer not a fool according to his folly, lest thou also be like him.
Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5 Answer a fool according to his folly, lest he be wise in his own conceit.
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6 He that sendeth a message by the hand of a fool cutteth off the feet, [and] drinketh damage.
Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
7 The legs of the lame are not equal: so [is] a parable in the mouth of fools.
Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8 As he that bindeth a stone in a sling, so [is] he that giveth honor to a fool.
Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9 [As] a thorn goeth up into the hand of a drunkard, so [is] a parable in the mouth of fools.
Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10 The great [God] that formed all [things] both rewardeth the fool, and rewardeth transgressors.
Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11 As a dog returneth to his vomit, [so] a fool returneth to his folly.
Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12 Seest thou a man wise in his own conceit? [there is] more hope of a fool than of him.
Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13 The slothful [man] saith, [There is] a lion in the way; a lion [is] in the streets.
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14 [As] the door turneth upon its hinges, so [doth] the slothful upon his bed.
Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15 The slothful hideth [his] hand in [his] bosom; it grieveth him to bring it again to his mouth.
Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16 The sluggard [is] wiser in his own conceit than seven men that can render a reason.
Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 He that passeth by, [and] meddleth with strife [belonging] not to him, [is like] one that taketh a dog by the ears.
Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18 As a mad [man] who casteth fire-brands, arrows, and death,
Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
19 So [is] the man [that] deceiveth his neighbor, and saith, Am not I in sport?
Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Where no wood is, [there] the fire goeth out: so where [there is] no tale-bearer, the strife ceaseth.
Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21 [As] coals [are] to burning coals, and wood to fire; so [is] a contentious man to kindle strife.
Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22 The words of a tale-bearer [are] as wounds, and they go down into the innermost parts of the belly.
Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
23 Burning lips and a wicked heart [are like] a potsherd covered with silver dross.
Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24 He that hateth dissembleth with his lips, and layeth up deceit within him;
Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 When he speaketh fair, believe him not: for [there are] seven abominations in his heart.
Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 [Whose] hatred is covered by deceit, his wickedness shall be shown before the [whole] congregation.
Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27 Whoever diggeth a pit shall fall into it: and he that rolleth a stone, it will return upon him.
Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28 A lying tongue hateth [those that are] afflicted by it; and a flattering mouth worketh ruin.
Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.