Proverbs 17
1 Better [is] a dry morsel, and quietness with it, than a house full of sacrifices [with] strife.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 A wise servant shall have rule over a son that causeth shame, and shall have part of the inheritance among the brethren.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 The fining-pot [is] for silver, and the furnace for gold: but the LORD trieth the hearts.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 A wicked doer giveth heed to false lips: [and] a liar giveth ear to a naughty tongue.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 He that mocketh the poor reproacheth his Maker; [and] he that is glad at calamities shall not be unpunished.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Children's children [are] the crown of old men; and the glory of children [is] their fathers.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Excellent speech becometh not a fool: much less do lying lips a prince.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 A gift [is as] a precious stone in the eyes of him that hath it: whithersoever it turneth, it prospereth.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 He that covereth a transgression seeketh love; but he that repeateth a matter separateth [very] friends.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 A reproof entereth more into a wise man than a hundred stripes into a fool.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 An evil [man] seeketh only rebellion: therefore a cruel messenger shall be sent against him.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Let a bear robbed of her whelps meet a man, rather than a fool in his folly.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Whoever rewardeth evil for good, evil shall not depart from his house.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 The beginning of strife [is as] when one letteth out water: therefore withdraw from contention, before it be meddled with.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 He that justifieth the wicked, and he that condemneth the just, even they both [are] abomination to the LORD.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Why [is there] a price in the hand of a fool to get wisdom, seeing [he hath] no heart [to it]?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 A friend loveth at all times, and a brother is born for adversity.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 A man void of understanding striketh hands, [and] becometh surety in the presence of his friend.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 He loveth transgression that loveth strife: [and] he that exalteth his gate seeketh destruction.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 He that hath a froward heart findeth no good: and he that hath a perverse tongue falleth into mischief.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 He that begetteth a fool [doeth it] to his sorrow: and the father of a fool hath no joy.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 A merry heart doeth good [like] a medicine: but a broken spirit drieth the bones.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 A wicked [man] taketh a gift out of the bosom to pervert the ways of judgment.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Wisdom [is] before him that hath understanding; but the eyes of a fool [are] in the ends of the earth.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 A foolish son [is] a grief to his father, and bitterness to her that bore him.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Also to punish the just [is] not good, [nor] to strike princes for equity.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 He that hath knowledge spareth his words: [and] a man of understanding is of an excellent spirit.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Even a fool, when he holdeth his peace, is counted wise: [and] he that shutteth his lips [is esteemed] a man of understanding.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
