Matthew 13
1 The same day Jesus went out of the house, and sat by the sea side.
В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
2 And great multitudes were gathered to him, so that he went into a boat, and sat down; and the whole multitude stood on the shore.
И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
3 And he spoke many things to them in parables, saying, Behold, a sower went forth to sow;
И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
4 And when he sowed, some [seeds] fell by the way side, and the fowls came and devoured them:
и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Some fell upon stony places, where they had not much earth: and forthwith they sprung up, because they had no deepness of earth:
А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 And when the sun had risen, they were scorched; and because they had not root, they withered.
и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
7 And some fell among thorns; and the thorns sprung up, and choked them:
Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 But others fell into good ground, and brought forth fruit, some a hundred-fold, some sixty-fold, some thirty-fold.
А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 Who hath ears to hear, let him hear.
Който има уши [да слуша], нека слуша.
10 And the disciples came, and said to him, Why speakest thou to them in parables?
Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 He answered and said to them, Because it is given to you to know the mysteries of the kingdom of heaven, but to them it is not given.
А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 For whoever hath, to him shall be given, and he shall have more abundance: but whoever hath not, from him shall be taken away even that which he hath.
Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 Therefore I speak to them in parables: because they seeing see not; and hearing they hear not, neither do they understand.
Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
14 And in them is fulfilled the prophecy of Isaiah, which saith, By hearing ye shall hear, and shall not understand; and seeing ye shall see, and shall not perceive:
На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 For this people's heart is become gross, and [their] ears are dull of hearing, and their eyes they have closed; lest at any time they should see with [their] eyes, and hear with [their] ears, and should understand with [their] heart, and should be converted, and I should heal them.
Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.
16 But blessed [are] your eyes, for they see: and your ears, for they hear.
А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
17 For verily I say to you, That many prophets and righteous [men] have desired to see [the things] which ye see, and have not seen [them]; and to hear [the things] which ye hear, and have not heard [them].
Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 Hear ye therefore the parable of the sower.
Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.
19 When any one heareth the word of the kingdom, and understandeth [it] not, then cometh the wicked [one], and catcheth away that which was sown in his heart. This is he who received seed by the way side.
При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.
20 But he that received the seed into stony places, the same is he that heareth the word, and immediately with joy receiveth it;
А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 Yet he hath not root in himself, but endureth for a while: for when tribulation or persecution ariseth because of the word, forthwith he is offended.
корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
22 He also that received seed among the thorns is he that heareth the word; and the care of this world, and the deceitfulness of riches choke the word, and he becometh unfruitful. (aiōn g165)
А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. (aiōn g165)
23 But he that receiveth seed into the good ground is he that heareth the word, and understandeth [it]; who also beareth fruit, and bringeth forth, some a hundred fold, some sixty, some thirty.
А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
24 Another parable he proposed to them, saying, The kingdom of heaven is likened to a man who sowed good seed in his field:
Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 But while men slept, his enemy came and sowed tares among the wheat, and departed.
но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 But when the blade had sprung up, and brought forth fruit, then appeared the tares also.
А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 So the servants of the householder came and said to him, Sir, didst thou not sow good seed in thy field? from whence then hath it tares?
А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
28 He said to them, An enemy hath done this. The servants said to him, Wilt thou then that we go and gather them?
Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
29 But he said, No; lest while ye gather the tares, ye root up also the wheat with them.
А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
30 Let both grow together until the harvest: and in the time of harvest I will say to the reapers, Gather ye first the tares, and bind them in bundles to burn them: but gather the wheat into my barn.
Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
31 Another parable he proposed to them, saying, The kingdom of heaven is like a grain of mustard-seed, which a man took, and sowed in his field:
Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32 Which indeed is the least of all seeds: but when it is grown, it is the greatest among herbs, and becometh a tree, so that the birds of the air come and lodge on its branches.
което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.
33 Another parable he spoke to them; The kingdom of heaven is like leaven, which a woman took, and hid in three measures of meal, till the whole was leavened.
Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
34 All these things Jesus spoke to the multitude in parables; and without a parable he spoke not to them:
Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;
35 That it might be fulfilled which was spoken by the prophet, saying, I will open my mouth in parables; I will utter things which have been kept secret from the foundation of the world.
за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.
36 Then Jesus sent the multitude away, and went into the house: and his disciples came to him, saying, Declare to us the parable of the tares of the field.
Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 He answered and said to them, He that soweth the good seed is the Son of man;
А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 The field is the world; the good seed are the children of the kingdom; but the tares are the children of the wicked [one];
нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
39 The enemy that sowed them is the devil; the harvest is the end of the world; and the reapers are the angels. (aiōn g165)
неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. (aiōn g165)
40 As therefore the tares are gathered and burned in the fire; so shall it be in the end of this world. (aiōn g165)
И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. (aiōn g165)
41 The Son of man shall send forth his angels, and they shall gather out of his kingdom all things that offend, and them who do iniquity;
Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42 And shall cast them into a furnace of fire: there shall be wailing and gnashing of teeth.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 Then shall the righteous shine as the sun in the kingdom of their Father. Who hath ears to hear, let him hear.
Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
44 Again, the kingdom of heaven is like treasure hid in a field; which, when a man hath found, he hideth, and for joy thereof goeth and selleth all that he hath, and buyeth that field.
Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
45 Again, the kingdom of heaven is like a merchant seeking goodly pearls:
Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
46 Who, when he had found one pearl of great price, went and sold all that he had, and bought it.
и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
47 Again, the kingdom of heaven is like a net, that was cast into the sea, and gathered of every kind:
Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
48 Which, when it was full, they drew to the shore, and sat down, and gathered the good into vessels, but cast away the bad.
и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
49 So shall it be at the end of the world: the angels shall come forth, and sever the wicked from among the just, (aiōn g165)
Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните, (aiōn g165)
50 And shall cast them into the furnace of fire: there shall be wailing and gnashing of teeth.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
51 Jesus saith to them, Have ye understood all these things? They say to him, Yes, Lord.
[Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.
52 Then said he to them, Therefore every scribe [who is] instructed to the kingdom of heaven, is like a man [that is] a householder, who bringeth forth out of his treasure [things] new and old.
А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
53 And it came to pass, [that] when Jesus had finished these parables, he departed thence.
Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
54 And when he had come into his own country, he taught them in their synagogue, so that they were astonished, and said, Whence hath this [man] this wisdom, and [these] mighty works?
И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?
55 Is not this the carpenter's son? is not his mother called Mary? and his brethren, James, and Joses, and Simon, and Judas?
Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
56 And his sisters, are they not all with us? Whence then hath this [man] all these things?
И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
57 And they were offended in him. But Jesus said to them, A prophet is not without honor, save in his own country, and in his own house.
И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.
58 And he did not many mighty works there, because of their unbelief.
И не извърши там много велики дела, поради неверието им.
