Mark 4
1 And he began again to teach by the sea-side: and there was gathered to him a great multitude, so that he entered into a boat, and sat on the sea; and the whole multitude was by the sea, on the land.
О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
2 And he taught them many things by parables, and said to them in his doctrine,
И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
3 Hearken; Behold, a sower went out to sow:
Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 And it came to pass as he sowed, some fell by the way-side, and the fowls of the air came and devoured it.
И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 And some fell on stony ground, where it had not much earth; and immediately it sprang up, because it had no depth of earth.
Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 But when the sun had risen, it was scorched; and because it had no root, it withered away.
а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 And some fell among thorns, and the thorns grew up, and choked it, and it yielded no fruit.
И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
8 And other fell on good ground, and yielded fruit that sprang up, and increased, and brought forth, some thirty, and some sixty, and some a hundred.
А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 And he said to them, He that hath ears to hear, let him hear.
И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 And when he was alone, they that were about him, with the twelve, asked of him the parable.
И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 And he said to them, To you it is given to know the mystery of the kingdom of God: but to them that are without, all [these] things are done in parables:
И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
12 That seeing they may see, and not perceive; and hearing they may hear, and not understand; lest at any time they should be converted, and [their] sins should be forgiven them.
тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
13 And he said to them, Know ye not this parable? and how then will ye know all parables?
И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?
14 The sower soweth the word.
Сеячът сее словото.
15 And these are they by the way-side, where the word is sown; but when they have heard, Satan cometh immediately, and taketh away the word that was sown in their hearts.
А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
16 And these are they likewise who are sown on stony ground; who, when they have heard the word, immediately receive it with gladness;
Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
17 And have no root in themselves, and so endure but for a time: afterward, when affliction or persecution ariseth for the word's sake, immediately they relapse.
нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
18 And these are they who are sown among thorns; such as hear the word,
Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
19 And the cares of this world, and the deceitfulness of riches, and the lusts of other things entering in, choke the word, and it becometh unfruitful. (aiōn g165)
а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. (aiōn g165)
20 And these are they who are sown on good ground; such as hear the word, and receive [it], and bring forth fruit, some thirty-fold, some sixty, and some a hundred.
А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
21 And he said to them, Is a candle brought to be put under a close vessel, or under a bed? and not to be set on a candlestick?
И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
22 For there is nothing hid, which shall not be manifested; neither hath any thing been kept secret, but that it should come abroad.
Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.
23 If any man hath ears to hear, let him hear.
Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 And he said to them, Take heed what ye hear: With the measure which ye give, it shall be measured to you: and to you that hear shall more be given.
Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
25 For he that hath, to him shall be given: and he that hath not, from him shall be taken even that which he hath.
Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26 And he said, So is the kingdom of God, as if a man should cast seed into the ground;
И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;
27 And should sleep, and rise night and day, and the seed should spring and grow up, he knoweth not how.
и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
28 For the earth bringeth forth fruit of itself; first the blade, then the ear, after that the full corn in the ear.
Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
29 But when the fruit is brought forth, immediately he putteth in the sickle, because the harvest is come.
А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 And he said, To what shall we liken the kingdom of God? or with what comparison shall we compare it?
При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?
31 [It is] like a grain of mustard-seed, which, when it is sown in the earth, is less than all the seeds that are in the earth.
То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
32 But when it is sown, it groweth up, and becometh greater than all herbs, and shooteth out great branches; so that the fowls of the air may lodge under its shade.
но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 And with many such parables he spoke the word to them, as they were able to hear [it].
С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.
34 But without a parable he spoke not to them: and when they were alone, he expounded all things to his disciples.
А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35 And the same day, when the evening was come, he saith to them, Let us pass over to the other side.
И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.
36 And when they had sent away the multitude, they took him even as he was in the boat. And there were also with him other small boats.
И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
37 And there arose a great storm of wind, and the waves beat into the boat, so that it was now full.
И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
38 And he was in the hinder part of the boat, asleep on a pillow: and they awake him, and say to him, Master, carest thou not that we perish?
А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?
39 And he arose, and rebuked the wind, and said to the sea, Peace, be still: and the wind ceased, and there was a great calm.
И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
40 And he said to them, Why are ye so fearful? how is it that ye have no faith?
И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 And they feared exceedingly, and said one to another, What manner of man is this, that even the wind and the sea obey him?
И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
