Job 7
1 [Is there] not an appointed time to man upon earth? [are not] his days also like the days of a hireling?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 As a servant earnestly desireth the shadow, and as a hireling looketh for [the reward of] his work;
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 So am I made to possess months of vanity, and wearisome nights are appointed to me.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 When I lie down, I say, When shall I arise, and the night be gone? and I am full of tossings to and fro to the dawning of the day.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 My flesh is clothed with worms and clods of dust; my skin is broken and become lothsome.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 My days are swifter than a weaver's shuttle, and are spent without hope.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 O remember that my life [is] wind: my eye will no more see good.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 The eye of him that hath seen me shall see me no [more]: thy eyes [are] upon me, and I [am] not.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 [As] the cloud is consumed and vanisheth away: so he that goeth down to the grave shall come up no [more]. (Sheol h7585)
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 He shall return no more to his house, neither shall his place know him any more.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Therefore I will not restrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 [Am] I a sea, or a whale, that thou settest a watch over me?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 When I say, My bed shall comfort me, my couch shall ease my complaint;
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 Then thou scarest me with dreams, and terrifiest me through visions:
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 So that my soul chooseth strangling, [and] death rather than my life.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 I lothe [it]; I would not live always: let me alone; for my days [are] vanity.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 What [is] man, that thou shouldst magnify him? and that thou shouldst set thy heart upon him?
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 And [that] thou shouldst visit him every morning, [and] try him every moment?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 How long wilt thou not depart from me, nor let me alone till I swallow my spittle?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 I have sinned; what shall I do to thee, O thou preserver of men? why hast thou set me as a mark against thee, so that I am a burden to myself?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 And why dost thou not pardon my transgression, and take away my iniquity? for now shall I sleep in the dust; and thou shalt seek me in the morning, but I [shall] not [be].
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
