Job 5
1 Call now, if there is any that will answer thee; and to which of the saints wilt thou turn?
Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
2 For wrath killeth the foolish man, and envy slayeth the silly one.
Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
3 I have seen the foolish taking root: but suddenly I cursed his habitation.
Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
4 His children are far from safety, and they are crushed in the gate, neither [is there] any to deliver [them].
Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
5 Whose harvest the hungry eateth up, and taketh it even out of the thorns, and the robber swalloweth up their substance.
Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
6 Although affliction cometh not forth from the dust, neither doth trouble spring out of the ground;
Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
7 Yet man is born to trouble, as the sparks fly upward.
Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
8 I would seek to God, and to God would I commit my cause:
Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9 Who doeth great things and unsearchable; wonderful things without number:
Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
10 Who giveth rain upon the earth, and sendeth waters upon the fields:
Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
11 To set on high those that are low: that those who mourn may be exalted to safety.
Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
12 He disappointeth the devices of the crafty, so that their hands cannot perform [their] enterprise.
Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
13 He taketh the wise in their own craftiness: and the counsel of the froward is carried headlong.
Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
14 They meet with darkness in the day-time, and grope in the noon-day as in the night.
Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
15 But he saveth the poor from the sword, from their mouth, and from the hand of the mighty.
Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
16 So the poor hath hope, and iniquity stoppeth her mouth.
И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
17 Behold, happy [is] the man whom God correcteth: therefore despise not thou the chastening of the Almighty:
Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
18 For he maketh sore, and bindeth up: he woundeth, and his hands make whole.
Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
19 He will deliver thee in six troubles: yea, in seven there shall no evil touch thee.
В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
20 In famine he will redeem thee from death: and in war from the power of the sword.
В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
21 Thou shalt be hid from the scourge of the tongue: neither shalt thou be afraid of destruction when it cometh.
От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
22 At destruction and famine thou shalt laugh: neither shalt thou be afraid of the beasts of the earth.
На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
23 For thou shalt be in league with the stones of the field: and the beasts of the field shall be at peace with thee.
Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
24 And thou shalt know that thy tabernacle [will be] in peace; and thou shalt visit thy habitation, and shalt not sin.
И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
25 Thou shalt know also that thy seed [will be] great, and thy offspring as the grass of the earth.
Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
26 Thou shalt come to [thy] grave in a full age, as a shock of corn cometh in in its season.
В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
27 Lo this, we have searched it, so it [is]; hear it, and know thou [it] for thy good.
Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
