< Job 37 >

1 At this also my heart trembleth, and is moved out of its place.
Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Hear attentively the noise of his voice, and the sound [that] goeth out of his mouth.
Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 He directeth it under the whole heaven, and his lightning to the ends of the earth.
Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 After it a voice roareth: he thundereth with the voice of his excellence; and he will not stay them when his voice is heard.
След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 God thundereth marvelously with his voice; great things he doeth, which we cannot comprehend.
Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 For he saith to the snow, Be thou [on] the earth; likewise to the small rain, and to the great rain of his strength.
Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 He sealeth up the hand of every man; that all men may know his work.
Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
8 Then the beasts go into dens, and remain in their places.
Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 From the south cometh the whirlwind: and cold from the north.
От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
10 By the breath of God frost is given: and the breadth of the waters is straitened.
Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 Also by watering he wearieth the thick cloud: he scattereth his bright cloud:
Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 And it is turned around by his counsels: that they may do whatever he commandeth them upon the face of the world on the earth.
Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
13 He causeth it to come, whether for correction, or for his land, or for mercy.
Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 Hearken to this, O Job: stand still, and consider the wondrous works of God.
Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Dost thou know when God disposed them, and caused the light of his cloud to shine?
Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Dost thou know the balancings of the clouds, the wondrous works of him who is perfect in knowledge?
Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
17 How thy garments [are] warm, when he quieteth the earth by the south [wind]?
Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 Hast thou with him spread out the sky [which is] strong, [and] as a molten looking-glass?
Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 Teach us what we shall say to him; [for] we cannot order [our speech] by reason of darkness.
Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
20 Shall it be told him that I speak? If a man shall speak, surely he will be swallowed up.
Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 And now [men] see not the bright light which [is] in the clouds: but the wind passeth, and cleanseth them.
И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 Fair weather cometh from the north: with God [is] terrible majesty.
Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 [Touching] the Almighty, we cannot find him out: [he is] excellent in power, and in judgment, and in abundance of justice: he will not afflict.
Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Men therefore fear him: he respecteth not any [that are] wise of heart.
Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.

< Job 37 >