Job 23
1 Then Job answered and said,
А Иов в отговор рече:
2 Even to-day [is] my complaint bitter: my stroke is heavier than my groaning.
И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
3 Oh that I knew where I might find him! [that] I might come [even] to his seat!
Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 I would order [my] cause before him, and fill my mouth with arguments.
Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
5 I would know the words [which] he would answer me, and understand what he would say to me.
Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 Would he plead against me with [his] great power? No; but he would put [strength] in me.
Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 There the righteous might dispute with him; so should I be delivered for ever from my judge.
Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 Behold, I go forward, but he [is] not [there]; and backward, but I cannot perceive him:
Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
9 On the left hand, where he doth work, but I cannot behold [him]: he hideth himself on the right hand, that I cannot see [him]:
Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 But he knoweth the way that I take: [when] he hath tried me, I shall come forth as gold.
Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 My foot hath held his steps, his way have I kept, and not declined.
Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 Neither have I gone back from the commandment of his lips; I have esteemed the words of his mouth more than my necessary [food].
От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 But he [is] in one [mind], and who can turn him? and [what] his soul desireth, even [that] he doeth.
Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14 For he performeth [the thing that is] appointed for me: and many such [things are] with him.
Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 Therefore am I troubled at his presence: when I consider, I am afraid of him.
Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
16 For God maketh my heart soft, and the Almighty troubleth me:
Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 Because I was not cut off before the darkness, [neither] hath he covered the darkness from my face.
Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
