Job 15
1 Then answered Eliphaz the Temanite, and said,
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Should a wise men utter vain knowledge, and fill his belly with the east wind?
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 Should he reason with unprofitable talk? or with speeches with which he can do no good?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Yes, thou castest off fear, and restrainest prayer before God.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 For thy mouth uttereth thy iniquity, and thou choosest the tongue of the crafty.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Thy own mouth condemneth thee, and not I: yes, thy own lips testify against thee.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 [Art] thou the first man [that] was born? or wast thou made before the hills?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 Hast thou heard the secret of God? and dost thou restrain wisdom to thyself?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 What knowest thou that we know not? [what] understandest thou, which [is] not in us?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 With us [are] both the gray headed and very aged men, much older than thy father.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 [Are] the consolations of God small with thee? is there any secret thing with thee?
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Why doth thy heart carry thee away? and what do thy eyes wink at,
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 That thou turnest thy spirit against God, and lettest [such] words go out of thy mouth?
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 What [is] man, that he should be clean? and [he who is] born of a woman, that he should be righteous?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Behold, he putteth no trust in his saints; yes, the heavens are not clean in his sight.
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 How much more abominable and filthy [is] man, who drinketh iniquity like water?
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 I will show thee, hear me; and that [which] I have seen, I will declare;
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 Which wise men have told from their fathers, and have not hid [it]:
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 To whom alone the earth was given, and no stranger passed among them.
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 The wicked man travaileth with pain all [his] days, and the number of years is hidden to the oppressor.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 A dreadful sound [is] in his ears: in prosperity the destroyer shall come upon him.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 He believeth not that he shall return out of darkness, and he is waited for by the sword.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 He wandereth abroad for bread, [saying], Where [is it]? he knoweth that the day of darkness is ready at his hand.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Trouble and anguish shall make him afraid; they shall prevail against him, as a king ready to the battle.
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 For he stretcheth out his hand against God, and strengtheneth himself against the Almighty.
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 He runneth upon him, [even] on [his] neck, upon the thick bosses of his bucklers:
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Because he covereth his face with his fatness, and maketh collops of fat on [his] flanks.
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 And he dwelleth in desolate cities, [and] in houses which no man inhabiteth, which are ready to become heaps.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 He shall not be rich, neither shall his substance continue, neither shall he prolong the perfection of it upon the earth.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 He shall not depart out of darkness; the flame shall dry up his branches, and by the breath of his mouth shall he go away.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Let not him that is deceived trust in vanity: for vanity shall be his recompense.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 It shall be accomplished before his time, and his branch shall not be green.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 He shall shake off his unripe grape as the vine, and shall cast off his flower as the olive.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 For the congregation of hypocrites [shall be] desolate, and fire shall consume the tabernacles of bribery.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 They conceive mischief, and bring forth vanity, and their belly prepareth deceit.
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
