Job 14
1 Man [that is] born of a woman [is] of few days, and full of trouble.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 He cometh forth like a flower, and is cut down: he fleeth also as a shadow, and continueth not.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 And dost thou open thy eyes upon such one, and bring me into judgment with thee?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Who can bring a clean [thing] out of an unclean? not one.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Seeing his days [are] determined, the number of his months [is] with thee, thou hast appointed his bounds that he cannot pass;
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Turn from him, that he may rest, till he shall accomplish, as a hireling, his day.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 For there is hope of a tree, if it is cut down, that it will sprout again, and that its tender branch will not cease.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Though its root shall become old in the earth, and its stock die in the ground;
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 [Yet] through the scent of water it will bud, and bring forth boughs like a plant.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 But man dieth, and wasteth away: yes, man yieldeth his breath, and where [is] he?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 [As] the waters fail from the sea, and the flood decayeth and drieth up:
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 So man lieth down, and riseth not: till the heavens [shall be] no more, they shall not awake, nor be raised out of their sleep.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 O that thou wouldst hide me in the grave, that thou wouldst keep me secret, until thy wrath is past, that thou wouldst appoint me a set time, and remember me! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 If a man dieth, shall he live [again]? all the days of my appointed time will I wait, till my change shall come.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Thou shalt call, and I will answer thee: thou wilt have a desire to the work of thy hands.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 For now thou numberest my steps: dost thou not watch over my sin?
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 My transgression [is] sealed up in a bag, and thou sewest up my iniquity.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 And surely the mountain falling cometh to naught, and the rock is removed out of its place.
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 The waters wear the stones: thou washest away the things which grow [out] of the dust of the earth; and thou destroyest the hope of man.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Thou prevailest for ever against him, and he passeth: thou changest his countenance, and sendest him away.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 His sons come to honor, and he knoweth [it] not; and they are brought low, but he perceiveth [it] not of them.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 But his flesh upon him shall have pain, and his soul within him shall mourn.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
