Job 10
1 My soul is weary of my life; I will leave my complaint upon myself; I will speak in the bitterness of my soul.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 I will say to God, Do not condemn me; show me why thou contendest with me.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 [Is it] good to thee that thou shouldst oppress, that thou shouldst despise the work of thy hands, and shine upon the counsel of the wicked?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Hast thou eyes of flesh? or seest thou as man seeth?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 [Are] thy days as the days of man? [are] thy years as man's days,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 That thou inquirest after my iniquity, and searchest after my sin?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Thou knowest that I am not wicked; and [there is] none that can deliver out of thy hand.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Thy hands have made me and fashioned me in all my parts; yet thou dost destroy me.
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Remember, I beseech thee, that thou hast made me as the clay; and wilt thou bring me into dust again?
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Hast thou not poured me out as milk, and curdled me like cheese?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Thou hast clothed me with skin and flesh, and hast fenced me with bones and sinews.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Thou hast granted me life and favor, and thy visitation hath preserved my spirit.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 And these [things] hast thou hid in thy heart: I know that this [is] with thee.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 If I sin, then thou markest me, and thou wilt not acquit me from my iniquity.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 If I be wicked, woe to me; and [if] I be righteous, [yet] will I not lift up my head. [I am] full of confusion; therefore see thou my affliction;
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 For it increaseth. Thou huntest me as a fierce lion: and again thou showest thyself wonderful upon me.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Thou renewest thy witnesses against me, and increasest thy indignation upon me; changes and war [are] against me.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Why then hast thou brought me forth from the womb? O that I had expired, and no eye had seen me!
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 I should have been as though I had not been; I should have been carried from the womb to the grave.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 [Are] not my days few? cease [then], [and] let me alone, that I may take comfort a little,
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Before I go [whence] I shall not return, [even] to the land of darkness, and the shades of death;
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 A land of darkness, as darkness [itself]; [and] of the shades of death, without any order, and [where] the light [is] as darkness.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
