Ecclesiastes 7
1 A good name [is] better than precious ointment; and the day of death than the day of one's birth.
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2 [It is] better to go to the house of mourning, than to go to the house of feasting: for that [is] the end of all men; and the living will lay [it] to his heart.
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 Sorrow [is] better than laughter: for by the sadness of the countenance the heart is made better.
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 The heart of the wise [is] in the house of mourning; but the heart of fools [is] in the house of mirth.
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 [It is] better to hear the rebuke of the wise, than for a man to hear the song of fools.
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6 For as the crackling of thorns under a pot, so [is] the laughter of the fool: this also [is] vanity.
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 Surely oppression maketh a wise man mad; and a gift destroyeth the heart.
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 Better [is] the end of a thing than its beginning: [and] the patient in spirit [is] better than the proud in spirit.
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9 Be not hasty in thy spirit to be angry: for anger resteth in the bosom of fools.
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10 Say not thou, What is [the cause] that the former days were better than these? for thou dost not inquire wisely concerning this.
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 Wisdom [is] good with an inheritance: and [by it there is] profit to them that see the sun.
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 For wisdom [is] a defense, [and] money [is] a defense: but the excellence of knowledge [is], [that] wisdom giveth life to them that have it.
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 Consider the work of God: for who can make [that] straight, which he hath made crooked?
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 In the day of prosperity be joyful, but in the day of adversity consider: God also hath set the one over against the other, to the end that man should find nothing after him.
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 All [things] have I seen in the days of my vanity: there is a just [man] that perisheth in his righteousness, and there is a wicked [man] that prolongeth [his life] in his wickedness.
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16 Be not righteous over much; neither make thyself over wise: why shouldst thou destroy thyself?
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 Be not over much wicked, neither be thou foolish: why shouldst thou die before thy time?
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 [It is] good that thou shouldst take hold of this; yes, also from this withdraw not thy hand: for he that feareth God shall escape from them all.
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19 Wisdom strengtheneth the wise more than ten mighty [men] who are in the city.
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 For [there is] not a just man upon earth, that doeth good, and sinneth not.
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 Also take no heed to all words that are spoken; lest thou hear thy servant curse thee:
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
22 For often also thy own heart knoweth that thou thyself likewise hast cursed others.
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
23 All this have I proved by wisdom: I said, I will be wise; but it [was] far from me.
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
24 That which is far off, and exceedingly deep, who can find it out?
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
25 I applied my heart to know, and to search, and to seek out wisdom, and the reason [of things], and to know the wickedness of folly, even of foolishness [and] madness:
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
26 And I find more bitter than death the woman whose heart [is] snares and nets, [and] her hands [as] bands: whoever pleaseth God shall escape from her; but the sinner shall be taken by her.
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
27 Behold, this have I found, saith the preacher, [counting] one by one, to find out the account:
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
28 Which yet my soul seeketh, but I find not: one man among a thousand have I found; but a woman among all those have I not found.
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
29 Lo, this only have I found, that God hath made man upright; but they have sought out many inventions.
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
