Ecclesiastes 6
1 There is an evil which I have seen under the sun, and it [is] common among men:
Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:
2 A man to whom God hath given riches, wealth, and honor, so that he wanteth nothing for his soul of all that he desireth, yet God giveth him not power to eat of it, but a stranger eateth it: this [is] vanity, and it [is] an evil disease.
Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.
3 If a man begetteth a hundred [children], and liveth many years, so that the days of his years are many, and his soul is not filled with good, and also [that] he hath no burial; I say, [that] an untimely birth [is] better than he.
Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;
4 For he cometh with vanity, and departeth in darkness, and his name shall be covered with darkness.
Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;
5 Moreover he hath not seen the sun, nor known [any thing]: this hath more rest than the other.
При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.
6 Yes, though he liveth a thousand years twice [told], yet hath he seen no good: do not all go to one place?
Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?
7 All the labor of man [is] for his mouth, and yet the appetite is not filled.
Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.
8 For what hath the wise more than the fool? what hath the poor, that knoweth to walk before the living?
Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?
9 Better [is] the sight of the eyes than the wandering of the desire: this [is] also vanity and vexation of spirit.
По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.
10 That which hath been is named already, and it is known that it [is] man: neither may he contend with him that is mightier than he.
Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, (Или: Адам, т. е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.
11 Seeing there are many things that increase vanity, what [is] man the better?
Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?
12 For who knoweth what [is] good for man in [this] life, all the days of his vain life which he spendeth as a shadow? for who can tell a man what shall be after him under the sun?
Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?
