Ecclesiastes 1
1 The words of the preacher, the son of David, king of Jerusalem.
Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
2 Vanity of vanities, saith the preacher, vanity of vanities; all [is] vanity.
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 What profit hath a man of all his labor, which he taketh under the sun?
Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
4 [One] generation passeth away, and [another] generation cometh: but the earth abideth for ever.
Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 The sun also riseth, and the sun goeth down, and hasteth to his place where he arose.
Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
6 The wind goeth towards the south, and turneth about to the north; it whirleth about continually, and the wind returneth again according to its circuits.
Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 All the rivers run into the sea; yet the sea [is] not full; to the place from whence the rivers come, thither they return again.
Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
8 All things [are] full of labor; man cannot utter [it]: the eye is not satisfied with seeing, nor the ear filled with hearing.
Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
9 The thing that hath been, it [is that] which shall be; and that which is done [is] that which shall be done: and [there is] no new [thing] under the sun.
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 Is there [any] thing of which it may be said, See, this [is] new? it hath been already of old time, which was before us.
Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 [There is] no remembrance of former [things]; neither shall there be [any] remembrance of [things] that are to come with [those] that shall come after.
Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
12 I the preacher was king over Israel in Jerusalem.
Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 And I gave my heart to seek and search out by wisdom concerning all [things] that are done under heaven: this grievous labor hath God given to the sons of man to be exercised with it.
И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
14 I have seen all the works that are done under the sun; and behold, all [is] vanity and vexation of spirit.
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 [That which is] crooked cannot be made straight: and that which is wanting cannot be numbered.
Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 I communed with my own heart, saying, Lo, I have come to great estate, and have gained more wisdom than all [they] that have been before me in Jerusalem: and my heart had great experience of wisdom and knowledge.
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 And I gave my heart to know wisdom, and to know madness and folly: I perceived that this also is vexation of spirit.
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 For in much wisdom [is] much grief: and he that increaseth knowledge increaseth sorrow.
Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
