Zechariah 11
1 Open thy doors, O Lebanon, that the fire may devour thy cedars.
Отвори, Ливане, вратите си За да изяде огън кедрите ти.
2 Wail, fir tree; for the cedar is fallen; because the mighty are laid waste: wail, O ye oaks of Bashan; for the forest of the vintage is come down.
Ридай, елхо, защото падна кедърът, Защото отбраните кедри се разрушиха; Ридайте васански дъбове, Защото непристъпният лес се изсече.
3 There is a voice of the wailing of the shepherds; for their glory is destroyed: a voice of the roaring of young lions; for the pride of Jordan is laid waste.
Гласъ се чува от ридаещи пастири, Защото това, с което се славеха се развали, - Гласът на млади лъвове, които рикаят Понеже Иордановото величие се развали.
4 Thus saith the LORD my God; Feed the flock of the slaughter;
Така казва Господ моят Бог; Паси стадото обречено на клане,
5 Whose possessors slay them, and hold themselves not guilty: and they that sell them say, Blessed be the LORD; for I am rich: and their own shepherds pity them not.
Чиито купувачи ги колят, И не считат себе си за виновни; Докато продавачите им казват: Благословен Господ, защото обогатях! И самите пастири ги не жалят,
6 For I will no more pity the inhabitants of the land, saith the LORD: but, lo, I will deliver the men every one into his neighbour’s hand, and into the hand of his king: and they shall smite the land, and out of their hand I will not deliver them.
Затова няма вече да пожаля жителите на тая земя, казва Господ; Но, ето, ще предам човеците Всеки в ръката на ближния му И в ръката на царя му; И те ще разорят земята, И Аз няма да ги избавя от ръката им.
7 And I will feed the flock of slaughter, even you, O poor of the flock. And I took to me two staffs; the one I called Beauty, and the other I called Bands; and I fed the flock.
И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.
8 Three shepherds also I cut off in one month; and my soul lothed them, and their soul also abhorred me.
И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.
9 Then said I, I will not feed you: that which dieth, let it die; and that which is to be cut off, let it be cut off; and let the rest eat every one the flesh of another.
После рекох: Няма да ви паса; което умира нека умира, и което загива нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си.
10 And I took my staff, even Beauty, and cut it asunder, that I might break my covenant which I had made with all the people.
И като взех тоягата си Благост пресякох я, за да унищожа завета, който бях направил с всичките племена.
11 And it was broken in that day: and so the poor of the flock that waited upon me knew that it was the word of the LORD.
И в същия ден, когато биде пресечена, бедните от стадото, които внимаваха на мене, познаха наистина, че това бе Господното слово.
12 And I said to them, If ye think good, give me my price; and if not, forbear. So they weighed for my price thirty pieces of silver.
Тогава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не, недейте. И тъй, тъй ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.
13 And the LORD said to me, Cast it to the potter: a magnificent price that I was valued at by them. And I took the thirty pieces of silver, and cast them to the potter in the house of the LORD.
И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена, с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.
14 Then I cut asunder my other staff, even Bands, that I might break the brotherhood between Judah and Israel.
Тогава пресякох и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израиля.
15 And the LORD said to me, Take to thee yet the instruments of a foolish shepherd.
И Господ ми рече: Вземи си сега оръдията на безсмислен овчар.
16 For, lo, I will raise up a shepherd in the land, who shall not visit those that are cut off, neither shall seek the young one, nor heal that which is broken, nor feed that which standeth still: but he shall eat the flesh of the fat, and tear their claws in pieces.
Защото, ето, Аз ще въздигна пастир, на земята, Който няма да се сеща за изгубените, Нито да търси разпръснатите, Който няма да цели ранената, Нито да пасе здравата Но ще яде месото на тлъстата, И ще разсича копитата им.
17 Woe to the idle shepherd that leaveth the flock! the sword shall be upon his arm, and upon his right eye: his arm shall be wholly dried up, and his right eye shall be utterly darkened.
Горко на безполезния пастир, Който оставя стадото! Меч ще удари върху мишцата му И върху дясното му око, Мишцата му съвсем ще изсъхне, И дясното му око съвсем ще се помрачи.
