Song of Solomon 4
1 Behold, thou art fair, my love; behold, thou art fair; thou hast doves’ eyes within thy locks: thy hair is as a flock of goats, that appear from mount Gilead.
Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
2 Thy teeth are like a flock of sheep that are even shorn, which came up from the washing; all of which bear twins, and none is barren among them.
Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях
3 Thy lips are like a thread of scarlet, and thy speech is comely: thy temples are like a piece of pomegranate within thy locks.
Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;
4 Thy neck is like the tower of David built for an armoury, on which hang a thousand bucklers, all shields of mighty men.
Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;
5 Thy two breasts are like two young roes that are twins, which feed among the lilies.
Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.
6 Until the day shall break, and the shadows flee away, I will go up to the mountain of myrrh, and to the hill of frankincense.
Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
7 Thou art all fair, my love; there is no spot in thee.
Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.
8 Come with me from Lebanon, my spouse, with me from Lebanon: look from the top of Amana, from the top of Shenir and Hermon, from the lions’ dens, from the mountains of the leopards.
Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
9 Thou hast ravished my heart, my sister, my spouse; thou hast ravished my heart with one of thy eyes, with one chain of thy neck.
Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.
10 How fair is thy love, my sister, my spouse! how much better is thy love than wine! and the fragrance of thy ointments than all spices!
Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!
11 Thy lips, O my spouse, drop as the honeycomb: honey and milk are under thy tongue; and the scent of thy garments is like the fragrance of Lebanon.
От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
12 A garden inclosed is my sister, my spouse; a spring shut up, a fountain sealed.
Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.
13 Thy plants are an orchard of pomegranates, with pleasant fruits; henna, with spikenard,
Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,
14 Spikenard and saffron; calamus and cinnamon, with all trees of frankincense; myrrh and aloes, with all the chief spices:
Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.
15 A fountain of gardens, a well of living waters, and streams from Lebanon.
Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.
16 Awake, O north wind; and come, thou south; blow upon my garden, that its spices may flow out. Let my beloved come into his garden, and eat his pleasant fruits.
Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.
