Song of Solomon 2
1 I am the rose of Sharon, and the lily of the valleys.
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 As the lily among thorns, so is my love among the daughters.
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 As the apple tree among the trees of the wood, so is my beloved among the sons. I sat down under his shadow with great delight, and his fruit was sweet to my taste.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 He brought me to the banqueting house, and his banner over me was love.
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Sustain me with flagons, comfort me with apples: for I am sick with love.
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 His left hand is under my head, and his right hand doth embrace me.
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 I charge you, O ye daughters of Jerusalem, by the roes, and by the hinds of the field, that ye stir not, nor awake my love, till he please.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 The voice of my beloved! behold, he cometh leaping upon the mountains, skipping upon the hills.
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 My beloved is like a roe or a young hart: behold, he standeth behind our wall, he looketh forth at the windows, gazing himself through the lattice.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 My beloved spoke, and said to me, Rise, my love, my fair one, and come away.
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 For, lo, the winter is past, the rain is over and gone;
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 The flowers appear on the earth; the time of the singing of birds is come, and the voice of the turtledove is heard in our land;
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 The fig tree putteth forth her green figs, and the vines with the tender grape give forth their fragrance. Arise, my love, my fair one, and come away.
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 O my dove, that art in the clefts of the rock, in the secret places of the stairs, let me see thy countenance, let me hear thy voice; for sweet is thy voice, and thy countenance is comely.
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Take for us the foxes, the little foxes, that spoil the vines: for our vines have tender grapes.
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 My beloved is mine, and I am his: he feedeth among the lilies.
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Until the day shall break, and the shadows flee away, turn, my beloved, and be thou like a roe or a young hart upon the mountains of Bether.
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
