Romans 14
1 Him that is weak in the faith receive ye, but not to doubtful disputations.
Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,
2 For one believeth that he may eat all things: another, who is weak, eateth herbs.
Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук.
3 Let not him that eateth despise him that eateth not; and let not him who eateth not judge him that eateth: for God hath received him.
Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде; да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
4 Who art thou that judgest another man’s servant? to his own master he standeth or falleth. And, he shall be held up: for God is able to make him stand.
Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 One man esteemeth one day above another: another esteemeth every day alike. Let every man be fully persuaded in his own mind.
Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 He that regardeth the day, regardeth it to the Lord; and he that regardeth not the day, to the Lord he doth not regard it. He that eateth, eateth to the Lord, for he giveth God thanks; and he that eateth not, to the Lord he eateth not, and giveth God thanks.
Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа не го пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 For none of us liveth to himself, and no man dieth to himself.
Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
8 For whether we live, we live to the Lord; and whether we die, we die to the Lord: whether we live therefore, or die, we are the Lord’s.
Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 For to this end Christ both died, and rose, and revived, that he might be Lord both of the dead and the living.
Защото Христос затова умря и оживя
10 But why dost thou judge thy brother? or why dost thou show contempt for thy brother? for we shall all stand before the judgment seat of Christ.
И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11 For it is written, As I live, saith the Lord, every knee shall bow to me, and every tongue shall confess to God.
Защото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога"
12 So then every one of us shall give account of himself to God.
И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
13 Let us not therefore judge one another any more: but judge this rather, that no man put a stumblingblock or an occasion to fall in his brother’s way.
Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това
14 I know, and am persuaded by the Lord Jesus, that there is nothing unclean by itself: but to him that esteemeth any thing to be unclean, to him it is unclean.
Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.
15 But if thy brother is grieved with thy food, now walkest thou not in love. Destroy not him with thy food, for whom Christ died.
Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16 Let not then your good be evil spoken of:
Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,
17 For the kingdom of God is not food and drink; but righteousness, and peace, and joy in the Holy Spirit.
Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.
18 For he that in these things serveth Christ is acceptable to God, and approved by men.
Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.
19 Let us therefore follow after the things which make for peace, and things which one may edify another.
И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.
20 For the sake of food destroy not the work of God. All things indeed are pure; but it is evil for that man who eateth with offence.
Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
21 It is good neither to eat flesh, nor to drink wine, nor any thing by which thy brother stumbleth, or is offended, or is made weak.
Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].
22 Hast thou faith? have it to thyself before God. Happy is he that condemneth not himself in what he approveth.
Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
23 And he that doubteth is condemned if he eateth, because he eateth not from faith: for whatever is not from faith is sin.
Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.
