Psalms 88
1 A Song or Psalm for the sons of Korah, to the chief Musician upon Mahalath Leannoth, Maschil of Heman the Ezrahite. O LORD God of my salvation, I have cried day and night before thee:
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 Let my prayer come before thee: incline thy ear to my cry;
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)
4 I am counted with them that go down into the pit: I am as a man that hath no strength:
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Free among the dead, like the slain that lie in the grave, whom thou rememberest no more: and they are cut off from thy hand.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Thou hast laid me in the lowest pit, in darkness, in the deeps.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Thy wrath lieth heavy upon me, and thou hast afflicted me with all thy waves. (Selah)
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 Thou hast put away my acquaintance far from me; thou hast made me an abomination to them: I am shut up, and I cannot come forth.
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 My eye mourneth by reason of affliction: LORD, I have called daily upon thee, I have stretched out my hands to thee.
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 Wilt thou show wonders to the dead? shall the dead arise and praise thee? (Selah)
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Shall thy lovingkindness be declared in the grave? or thy faithfulness in destruction?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Shall thy wonders be known in the dark? and thy righteousness in the land of forgetfulness?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 But to thee have I cried, O LORD; and in the morning shall my prayer come before thee.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 LORD, why castest thou off my soul? why hidest thou thy face from me?
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 I am afflicted and ready to die from my youth up: while I suffer thy terrors I am distracted.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Thy fierce wrath goeth over me; thy terrors have cut me off.
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 They came around me daily like water; they surrounded me together.
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Lover and friend hast thou put far from me, and my acquaintance into darkness.
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
