< Psalms 81 >
1 To the chief Musician upon Gittith, A Psalm of Asaph. Sing aloud to God our strength: make a joyful noise to the God of Jacob.
За първия певец, на гетския инструмент. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
2 Take a psalm, and strike the timbrel, the pleasant harp with the psaltery.
Запейте псалом и звънете тъпанче. Благозвучна арфа и псалтир.
3 Blow the trumpet in the new moon, in the time appointed, on our solemn feast day.
Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
4 For this was a statute for Israel, and a law of the God of Jacob.
Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
5 This he ordained in Joseph for a testimony, when he went out through the land of Egypt: where I heard a language that I understood not.
Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, Гдето чух език, който не познавах.
6 I removed his shoulder from the burden: his hands were delivered from the pots.
Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
7 Thou didst call in trouble, and I delivered thee; I answered thee in the secret place of thunder: I proved thee at the waters of Meribah. (Selah)
В скръбно време и ме призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно място на гръма Изпитах те при водите на Мерива. (Села)
8 Hear, O my people, and I will testify to thee: O Israel, if thou wilt hearken to me;
Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
9 There shall no strange god be in thee; neither shalt thou worship any strange god.
Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
10 I am the LORD thy God, who brought thee out of the land of Egypt: open thy mouth wide, and I will fill it.
Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
11 But my people would not hearken to my voice; and Israel would not obey me.
Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
12 So I gave them up to their own hearts’ lust: and they walked in their own counsels.
Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
13 O that my people had hearkened to me, and Israel had walked in my ways!
Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
14 I should soon have subdued their enemies, and turned my hand against their adversaries.
Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
15 The haters of the LORD should have submitted themselves to him: and their time should have endured for ever.
Даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги;
16 He should have fed them also with the finest of the wheat: and with honey out of the rock I should have satisfied thee.
И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.