Psalms 74
1 Maschil of Asaph. O God, why hast thou cast us off for ever? why doth thy anger smoke against the sheep of thy pasture?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Remember thy congregation, which thou hast purchased of old; the rod of thy inheritance, which thou hast redeemed; this mount Zion, in which thou hast dwelt.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Lift up thy feet to the perpetual desolations; even all that the enemy hath done wickedly in the sanctuary.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Thy enemies roar in the midst of thy congregations; they set up their banners for signs.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 A man was famous according as he had lifted up axes upon the thick trees.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 But now they break down its carved work at once with axes and hammers.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 They have cast fire into thy sanctuary, they have defiled by casting down the dwelling place of thy name to the ground.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 They said in their hearts, Let us destroy them together: they have burned up all the synagogues of God in the land.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 We see not our signs: there is no more any prophet: neither is there among us any that knoweth how long.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 O God, how long shall the adversary reproach? shall the enemy blaspheme thy name for ever?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Why withdrawest thou thy hand, even thy right hand? pluck it out of thy bosom.
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 For God is my King of old, working salvation in the midst of the earth.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Thou didst divide the sea by thy strength: thou didst break the heads of the dragons in the waters.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Thou didst break the head of leviathan in pieces, and didst give him to be food to the people inhabiting the wilderness.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Thou didst cleave the fountain and the flood: thou didst dry up mighty rivers.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 The day is thine, the night also is thine: thou hast prepared the light and the sun.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Thou hast set all the borders of the earth: thou hast made summer and winter.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Remember this, the enemy hath reproached, O LORD, and the foolish people have blasphemed thy name.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 O deliver not the soul of thy turtledove to the multitude of the wicked: forget not the congregation of thy poor for ever.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Have respect to the covenant: for the dark places of the earth are full of the habitations of cruelty.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 O let not the oppressed return ashamed: let the poor and needy praise thy name.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Arise, O God, plead thy own cause: remember how the foolish man reproacheth thee daily.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Forget not the voice of thy enemies: the tumult of those that rise against thee increaseth continually.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
