Psalms 35
1 A Psalm of David. Plead my cause, O LORD, with them that strive with me: fight against them that fight against me.
Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Take hold of shield and buckler, and stand up for my help.
Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
3 Draw out also the spear, and stop the way against them that persecute me: say to my soul, I am thy salvation.
Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 Let them be confounded and put to shame that seek after my soul: let them be turned back and brought to confusion that devise my hurt.
Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 Let them be as chaff before the wind: and let the angel of the LORD chase them.
Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 Let their way be dark and slippery: and let the angel of the LORD persecute them.
Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 For without cause they have hid for me their net in a pit, which without cause they have dug for my soul.
Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
8 Let destruction come upon him at unawares; and let his net that he hath hid catch himself: into that very destruction let him fall.
Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 And my soul shall be joyful in the LORD: it shall rejoice in his salvation.
А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
10 All my bones shall say, LORD, who is like thee, who deliverest the poor from him that is too strong for him, even the poor and the needy from him that spoileth him?
Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 False witnesses arose; they laid to my charge things that I knew not.
Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
12 They rewarded me evil for good to the spoiling of my soul.
Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
13 But as for me, when they were sick, my clothing was sackcloth: I humbled my soul with fasting; and my prayer returned into my own bosom.
А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
14 I behaved myself as though he had been my friend or brother: I bowed down heavily, as one that mourneth for his mother.
Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 But in my adversity they rejoiced, and gathered themselves together: yea, the smiters gathered themselves together against me, and I knew it not; they did tear me, and ceased not:
Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
16 With hypocritical mockers in feasts, they gnashed upon me with their teeth.
Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 Lord, how long wilt thou look on? rescue my soul from their destructions, my darling from the lions.
Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
18 I will give thee thanks in the great congregation: I will praise thee among many people.
Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Let not them that are my enemies wrongfully rejoice over me: neither let them wink with the eye that hate me without a cause.
Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 For they speak not peace: but they devise deceitful matters against them that are quiet in the land.
Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 Yea, they opened their mouth wide against me, and said, Aha, aha, our eye hath seen it.
Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 This thou hast seen, O LORD: keep not silence: O Lord, be not far from me.
Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
23 Stir up thyself, and awake to my judgment, even to my cause, my God and my Lord.
Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Judge me, O LORD my God, according to thy righteousness; and let them not rejoice over me.
Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Let them not say in their hearts, Ah, so would we have it: let them not say, We have swallowed him up.
Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
26 Let them be ashamed and brought to confusion together that rejoice at my hurt: let them be clothed with shame and dishonour that magnify themselves against me.
Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 Let them shout for joy, and be glad, that favour my righteous cause: yea, let them say continually, Let the LORD be magnified, who hath pleasure in the prosperity of his servant.
Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 And my tongue shall speak of thy righteousness and of thy praise all the day long.
И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
