Psalms 22
1 To the chief Musician upon Aijeleth Shahar, A Psalm of David. My God, my God, why hast thou forsaken me? why art thou so far from helping me, and from the words of my roaring?
За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
2 O my God, I cry in the daytime, but thou hearest not; and in the night season, and am not silent.
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 But thou art holy, O thou that inhabitest the praises of Israel.
Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 Our fathers trusted in thee: they trusted, and thou didst deliver them.
На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 They cried to thee, and were delivered: they trusted in thee, and were not confounded.
Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 But I am a worm, and no man; a reproach of men, and despised by the people.
А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
7 All they that see me mock me: they shoot out the lip, they shake the head, saying,
Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 He trusted on the LORD that he would deliver him: let him deliver him, seeing he delighted in him.
Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 But thou art he that brought me out of the womb: thou didst make me hope when I was upon my mother’s breasts.
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 I was cast upon thee from my birth: thou art my God from my mother’s womb.
На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Be not far from me; for trouble is near; for there is none to help.
Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Many bulls have surrounded me: strong bulls of Bashan have beset me all round.
Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 They gaped upon me with their mouths, as a ravening and a roaring lion.
Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 I am poured out like water, and all my bones are out of joint: my heart is like wax; it is melted within me.
Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 My strength is dried up like a potsherd; and my tongue cleaveth to my jaws; and thou hast brought me into the dust of death.
Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 For dogs have surrounded me: the assembly of the wicked have inclosed me: they pierced my hands and my feet.
Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 I may number all my bones: they look and stare upon me.
Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 They part my garments among them, and cast lots upon my vesture.
Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 But be not thou far from me, O LORD: O my strength, haste thee to help me.
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Deliver my soul from the sword; my darling from the power of the dog.
Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
21 Save me from the lion’s mouth: for thou hast heard me from the horns of the unicorns.
Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
22 I will declare thy name to my brethren: in the midst of the congregation will I praise thee.
Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Ye that fear the LORD, praise him; all ye the seed of Jacob, glorify him; and fear him, all ye the seed of Israel.
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 For he hath not despised nor abhorred the affliction of the afflicted; neither hath he hid his face from him; but when he cried to him, he heard.
Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 My praise shall be of thee in the great congregation: I will pay my vows before them that fear him.
От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 The meek shall eat and be satisfied: they shall praise the LORD that seek him: your heart shall live for ever.
Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 All the ends of the world shall remember and turn to the LORD: and all the kindreds of the nations shall worship before thee.
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 For the kingdom is the LORD’S: and he is the governor among the nations.
Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 All the prosperous of the earth shall eat and worship: all they that go down to the dust shall bow before him: and none can keep alive his own soul.
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 A seed shall serve him; it shall be accounted to the Lord for a generation.
Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 They shall come, and shall declare his righteousness to a people that shall be born, that he hath done this.
Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
