< Psalms 144 >

1 A Psalm of David. Blessed be the LORD my strength, who teacheth my hands to war, and my fingers to fight:
Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
2 My goodness, and my fortress; my high tower, and my deliverer; my shield, and he in whom I trust; who subdueth my people under me.
Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
3 LORD, what is man, that thou takest knowledge of him! or the son of man, that thou makest account of him!
Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
4 Man is like vanity: his days are as a shadow that passeth away.
Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
5 Bow thy heavens, O LORD, and come down: touch the mountains, and they shall smoke.
Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
6 Cast forth lightning, and scatter them: shoot thy arrows, and destroy them.
Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 Send thy hand from above; rid me, and deliver me out of great waters, from the hand of foreigners;
Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
8 Whose mouth speaketh vanity, and their right hand is a right hand of falsehood.
Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
9 I will sing a new song to thee, O God: upon a psaltery and an instrument of ten strings will I sing praises to thee.
Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
10 It is he that giveth salvation to kings: who delivereth David his servant from the hurtful sword.
Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
11 Rid me, and deliver me from the hand of foreigners, whose mouth speaketh vanity, and their right hand is a right hand of falsehood:
Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
12 That our sons may be as plants grown up in their youth; that our daughters may be as corner stones, polished after the similitude of a palace:
Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
13 That our barns may be full, affording all manner of store: that our sheep may bring forth thousands and ten thousands in our streets:
Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
14 That our oxen may be strong to labour; that there be no breaking in, nor going out; that there be no complaining in our streets.
Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
15 Happy is that people, that is in such a case: yea, happy is that people, whose God is the LORD.
Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!

< Psalms 144 >