Psalms 107
1 O give thanks to the LORD, for he is good: for his mercy endureth for ever.
Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
2 Let the redeemed of the LORD say so, whom he hath redeemed from the hand of the enemy;
Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 And gathered them out of the lands, from the east, and from the west, from the north, and from the south.
Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
4 They wandered in the wilderness in a solitary way; they found no city to dwell in.
Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
5 Hungry and thirsty, their soul fainted in them.
Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 Then they cried to the LORD in their trouble, and he delivered them out of their distresses.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
7 And he led them forth by the right way, that they might go to a city of habitation.
И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 O that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 For he satisfieth the longing soul, and filleth the hungry soul with goodness.
Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 Such as sit in darkness and in the shadow of death, being bound in affliction and iron;
Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
11 Because they rebelled against the words of God, and despised the counsel of the most High:
Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
12 Therefore he brought down their heart with labour; they fell down, and there was none to help.
Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 Then they cried to the LORD in their trouble, and he saved them out of their distresses.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 He brought them out of darkness and the shadow of death, and broke their bands asunder.
Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
15 O that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 For he hath broken the gates of brass, and cut the bars of iron asunder.
Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 Fools because of their transgression, and because of their iniquities, are afflicted.
А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 Their soul abhorreth all manner of food; and they draw near to the gates of death.
Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 Then they cry to the LORD in their trouble, he saveth them out of their distresses.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 He sent his word, and healed them, and delivered them from their destructions.
Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
21 O that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 And let them sacrifice the sacrifices of thanksgiving, and declare his works with rejoicing.
И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 They that go down to the sea in ships, that do business on great waters;
Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 These see the works of the LORD, and his wonders in the deep.
Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 For he commandeth, and raiseth the stormy wind, which lifteth up its waves.
Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
26 They mount up to the heaven, they go down again to the depths: their soul is melted because of trouble.
Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
27 They reel to and fro, and stagger like a drunken man, and are at their wits’ end.
Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 Then they cry to the LORD in their trouble, and he bringeth them out of their distresses.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 He maketh the storm a calm, so that its waves are still.
Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Then are they glad because they are quiet; so he bringeth them to their desired haven.
Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 O that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Let them exalt him also in the congregation of the people, and praise him in the assembly of the elders.
Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 He turneth rivers into a wilderness, and the watersprings into dry ground;
Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 A fruitful land into barrenness, for the wickedness of them that dwell in it.
Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 He turneth the wilderness into a standing water, and dry ground into watersprings.
Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 And there he maketh the hungry to dwell, that they may prepare a city for habitation;
И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 And sow the fields, and plant vineyards, which may yield fruits of increase.
И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 He blesseth them also, so that they are multiplied greatly; and doest not let their cattle to decrease.
Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Again, they are diminished and brought low through oppression, affliction, and sorrow.
Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 He poureth contempt upon princes, and causeth them to wander in the wilderness, where there is no way.
Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 Yet he setteth the poor on high from affliction, and maketh him families like a flock.
А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 The righteous shall see it, and rejoice: and all iniquity shall stop her mouth.
Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Whoever is wise, and will observe these things, even they shall understand the lovingkindness of the LORD.
Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
