Psalms 106
1 Praise ye the LORD. O give thanks to the LORD; for he is good: for his mercy endureth for ever.
Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
2 Who can utter the mighty acts of the LORD? who can show forth all his praise?
Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
3 Blessed are they that keep judgment, and he that doeth righteousness at all times.
Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
4 Remember me, O LORD, with the favour that thou bearest to thy people: O visit me with thy salvation;
Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
5 That I may see the good of thy chosen, that I may rejoice in the gladness of thy nation, that I may glory with thy inheritance.
За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 We have sinned with our fathers, we have committed iniquity, we have done wickedly.
Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
7 Our fathers understood not thy wonders in Egypt; they remembered not the multitude of thy mercies; but provoked him at the sea, even at the Red sea.
Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 Nevertheless he saved them for his name’s sake, that he might make his mighty power to be known.
При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
9 He rebuked the Red sea also, and it was dried up: so he led them through the depths, as through the wilderness.
Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
10 And he saved them from the hand of him that hated them, and redeemed them from the hand of the enemy.
И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
11 And the waters covered their enemies: there was not one of them left.
Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
12 Then they believed his words; they sang his praise.
Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
13 They soon forgot his works; they waited not for his counsel:
Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
14 But lusted exceedingly in the wilderness, and tempted God in the desert.
Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
15 And he gave them their request; but sent leanness into their soul.
И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
16 They envied Moses also in the camp, and Aaron the saint of the LORD.
Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
17 The earth opened and swallowed up Dathan, and covered the company of Abiram.
Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
18 And a fire was kindled in their company; the flame burned up the wicked.
И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
19 They made a calf in Horeb, and worshipped the molten image.
Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20 Thus they changed their glory into the similitude of an ox that eateth grass.
Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21 They forgot God their saviour, who had done great things in Egypt;
Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22 Wondrous works in the land of Ham, and terrible things by the Red sea.
Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23 Therefore he said that he would destroy them, had not Moses his chosen stood before him in the breach, to turn away his wrath, lest he should destroy them.
Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
24 Yea, they despised the pleasant land, they believed not his word:
Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25 But murmured in their tents, and hearkened not to the voice of the LORD.
А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
26 Therefore he lifted up his hand against them, to overthrow them in the wilderness:
Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
27 To overthrow their seed also among the nations, and to scatter them in the lands.
И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
28 They joined themselves also to Baalpeor, and ate the sacrifices of the dead.
Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
29 Thus they provoked him to anger with their deeds: and the plague broke in upon them.
И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
30 Then stood up Phinehas, and executed judgment: and so the plague was stopped.
Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
31 And that was counted to him for righteousness to all generations for evermore.
И това му се вмени за правда Из род в род до века.
32 They angered him also at the waters of strife, so that it went ill with Moses for their sakes:
Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
33 Because they provoked his spirit, so that he spoke unadvisedly with his lips.
Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
34 They did not destroy the nations, concerning whom the LORD commanded them:
При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
35 But were mingled among the heathen, and learned their works.
Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
36 And they served their idols: which were a snare to them.
Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
37 Yea, they sacrificed their sons and their daughters to demons,
Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
38 And shed innocent blood, even the blood of their sons and of their daughters, whom they sacrificed to the idols of Canaan: and the land was polluted with blood.
И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
39 Thus were they defiled with their own works, and went astray with their own deeds.
Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
40 Therefore was the wrath of the LORD kindled against his people, insomuch that he abhorred his own inheritance.
Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
41 And he gave them into the hand of the heathen; and they that hated them ruled over them.
Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
42 Their enemies also oppressed them, and they were brought into subjection under their hand.
Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
43 Many times did he deliver them; but they provoked him with their counsel, and were brought low for their iniquity.
Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
44 Nevertheless he regarded their affliction, when he heard their cry:
Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
45 And he remembered for them his covenant, and repented according to the multitude of his mercies.
Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
46 He made them also to be pitied by all those that carried them captives.
Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
47 Save us, O LORD our God, and gather us from among the heathen, to give thanks to thy holy name, and to triumph in thy praise.
Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
48 Blessed be the LORD God of Israel from everlasting to everlasting: and let all the people say, Amen. Praise ye the LORD.
Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
