Psalms 102
1 A Prayer of the afflicted, when he is overwhelmed, and poureth out his complaint before the LORD. Hear my prayer, O LORD, and let my cry come to thee.
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Hide not thy face from me in the day when I am in trouble; incline thy ear to me: in the day when I call answer me speedily.
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 For my days are consumed like smoke, and my bones are burned as an hearth.
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 My heart is smitten, and withered like grass; so that I forget to eat my bread.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 By reason of the voice of my groaning my bones cleave to my skin.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 I am like a pelican of the wilderness: I am like an owl of the desert.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 I watch, and am as a sparrow alone upon the housetop.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 My enemies reproach me all the day; and they that are mad against me are sworn against me.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 For I have eaten ashes like bread, and mingled my drink with weeping,
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 Because of thy indignation and thy wrath: for thou hast lifted me up, and cast me down.
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 My days are like a shadow that declineth; and I am withered like grass.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 But thou, O LORD, shalt endure for ever; and thy remembrance to all generations.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Thou shalt arise, and have mercy upon Zion: for the time to favour her, yea, the set time, is come.
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 For thy servants take pleasure in her stones, and favour her dust.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 So the heathen shall fear the name of the LORD, and all the kings of the earth thy glory.
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 When the LORD shall build up Zion, he shall appear in his glory.
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 He will regard the prayer of the destitute, and not despise their prayer.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 This shall be written for the generation to come: and the people which shall be created shall praise the LORD.
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 For he hath looked down from the height of his sanctuary; from heaven hath the LORD beheld the earth;
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 To hear the groaning of the prisoner; to loose those that are appointed to death;
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 To declare the name of the LORD in Zion, and his praise in Jerusalem;
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 When the people are gathered together, and the kingdoms, to serve the LORD.
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 He weakened my strength in the way; he shortened my days.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 I said, O my God, take me not away in the midst of my days: thy years are throughout all generations.
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 Of old hast thou laid the foundation of the earth: and the heavens are the work of thy hands.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 They shall perish, but thou shalt endure: yea, all of them shall grow old like a garment; as a vesture shalt thou change them, and they shall be changed:
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 But thou art the same, and thy years shall have no end.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 The children of thy servants shall continue, and their seed shall be established before thee.
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
