Proverbs 1
1 The proverbs of Solomon the son of David, king of Israel;
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 To know wisdom and instruction; to perceive the words of understanding;
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 To receive the instruction of wisdom, justice, and judgment, and equity;
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 To give prudence to the simple, to the young man knowledge and discretion.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 A wise man will hear, and will increase learning; and a man of understanding shall attain to wise counsels:
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 To understand a proverb, and the interpretation; the words of the wise, and their dark sayings.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 The fear of the LORD is the beginning of knowledge: but fools despise wisdom and instruction.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 My son, hear the instruction of thy father, and forsake not the law of thy mother:
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 For they shall be an ornament of grace to thy head, and chains about thy neck.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 My son, if sinners entice thee, consent thou not.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 If they say, Come with us, let us lay wait for blood, let us lurk secretly for the innocent without cause:
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 Let us swallow them up alive as the grave; and whole, as those that go down into the pit: (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 We shall find all precious substance, we shall fill our houses with spoil:
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Cast in thy lot among us; let us all have one purse:
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 My son, walk not thou in the way with them; keep thy foot from their path:
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 For their feet run to evil, and make haste to shed blood.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Surely in vain the net is spread in the sight of any bird.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 And they lay wait for their own blood; they lurk secretly for their own lives.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 So are the ways of every one that is greedy of gain; who taketh away the life of its owners.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Wisdom crieth outside; she uttereth her voice in the streets:
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 She crieth in the chief place of concourse, in the openings of the gates: in the city she uttereth her words, saying,
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 How long, ye simple ones, will ye love simplicity? and the scorners delight in their scorning, and fools hate knowledge?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Turn ye at my reproof: behold, I will pour out my spirit to you, I will make known to you my words.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Because I have called, and ye refused; I have stretched out my hand, and no man regarded;
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 But ye have set at nought all my counsel, and rejected my reproof:
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 I also will laugh at your calamity; I will mock when your fear cometh;
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 When your fear cometh as desolation, and your destruction cometh as a whirlwind; when distress and anguish cometh upon you.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Then shall they call upon me, but I will not answer; they shall seek me early, but they shall not find me:
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Because they hated knowledge, and did not choose the fear of the LORD:
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 They rejected my counsel: they despised all my reproof.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Therefore shall they eat of the fruit of their own way, and be filled with their own devices.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 For the turning away of the simple shall slay them, and the prosperity of fools shall destroy them.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 But whoever hearkeneth to me shall dwell in safety, and shall be quiet from fear of evil.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
