Proverbs 8
1 Doth not wisdom cry? and understanding put forth her voice?
Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
2 She standeth on the top of high places, by the way in the places of the paths.
Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
3 She crieth at the gates, at the entry of the city, at the entrance of the doors.
Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 To you, O men, I call; and my voice is to the sons of man.
Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 O ye simple, understand wisdom: and, ye fools, be ye of an understanding heart.
Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 Hear; for I will speak of excellent things; and the opening of my lips shall be right things.
Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
7 For my mouth shall speak truth; and wickedness is an abomination to my lips.
Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 All the words of my mouth are in righteousness; there is nothing crooked or perverse in them.
Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 They are all plain to him that understandeth, and right to them that find knowledge.
Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 Receive my instruction, and not silver; and knowledge rather than choice gold.
Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 For wisdom is better than rubies; and all the things that may be desired are not to be compared to it.
Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 I wisdom dwell with prudence, and find out knowledge and discretion.
Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 The fear of the LORD is to hate evil: pride, and arrogance, and the evil way, and the perverse mouth, do I hate.
Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 Counsel is mine, and sound wisdom: I am understanding; I have strength.
У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
15 By me kings reign, and princes decree justice.
Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 By me princes rule, and nobles, even all the judges of the earth.
Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 I love them that love me; and those that seek me early shall find me.
Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Riches and honour are with me; yea, durable riches and righteousness.
Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 My fruit is better than gold, yea, than fine gold; and my revenue than choice silver.
Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 I lead in the way of righteousness, in the midst of the paths of judgment:
Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 That I may cause those that love me to inherit substance; and I will fill their treasuries.
За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 The LORD possessed me in the beginning of his way, before his works of old.
Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 I was set up from everlasting, from the beginning, or ever the earth was.
От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
24 When there were no depths, I was brought forth; when there were no fountains abounding with water.
Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 Before the mountains were settled, before the hills was I brought forth:
Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
26 While as yet he had not made the earth, nor the fields, nor the highest part of the dust of the world.
Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 When he prepared the heavens, I was there: when he set a circle upon the face of the depth:
Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 When he established the clouds above: when he strengthened the fountains of the deep:
Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 When he gave to the sea his decree, that the waters should not pass his commandment: when he appointed the foundations of the earth:
Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 Then I was by him, as one brought up with him: and I was daily his delight, rejoicing always before him;
Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 Rejoicing in the habitable part of his earth; and my delights were with the sons of men.
Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
32 Now therefore hearken to me, O ye children: for blessed are they that keep my ways.
Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 Hear instruction, and be wise, and refuse it not.
Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 Blessed is the man that heareth me, watching daily at my gates, waiting at the posts of my doors.
Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
35 For whoever findeth me findeth life, and shall obtain favour from the LORD.
Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 But he that sinneth against me wrongeth his own soul: all they that hate me love death.
А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
