Proverbs 23
1 When thou sittest to eat with a ruler, consider diligently what is before thee:
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 And put a knife to thy throat, if thou art a man given to appetite.
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Be not desirous of his dainties: for they are deceitful food.
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Labour not to be rich: cease from thy own wisdom.
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 Wilt thou set thy eyes upon that which is not? for riches certainly make to themselves wings; they fly away as an eagle toward heaven.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Eat thou not the bread of him that hath an evil eye, neither desire thou his delicacies:
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 For as he thinketh in his heart, so is he: Eat and drink, saith he to thee; but his heart is not with thee.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 The morsel which thou hast eaten shalt thou vomit up, and lose thy sweet words.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Speak not in the ears of a fool: for he will despise the wisdom of thy words.
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Remove not the old landmark; and enter not into the fields of the fatherless:
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 For their redeemer is mighty; he shall plead their cause with thee.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Apply thy heart to instruction, and thy ears to the words of knowledge.
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Withhold not correction from the child: for if thou beatest him with the rod, he shall not die.
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 My son, if thy heart be wise, my heart shall rejoice, even mine.
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 Yea, my reins shall rejoice, when thy lips speak right things.
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Let not thy heart envy sinners: but be thou in the fear of the LORD all the day long.
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 For surely there is an end; and thy expectation shall not be cut off.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Hear thou, my son, and be wise, and guide thy heart in the way.
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Be not among winebibbers; among gluttonous eaters of flesh:
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 For the drunkard and the glutton shall come to poverty: and drowsiness shall clothe a man with rags.
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Hearken to thy father that begat thee, and despise not thy mother when she is old.
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Buy the truth, and sell it not; also wisdom, and instruction, and understanding.
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 The father of the righteous shall greatly rejoice: and he that begetteth a wise child shall have joy of him.
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 Thy father and thy mother shall be glad, and she that bore thee shall rejoice.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 My son, give me thy heart, and let thy eyes observe my ways.
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 For an harlot is a deep ditch; and an adulteress is a narrow pit.
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 She also lieth in wait as for a prey, and increaseth the transgressors among men.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Who hath woe? who hath sorrow? who hath contentions? who hath babbling? who hath wounds without cause? who hath redness of eyes?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 They that tarry long at the wine; they that go to seek mixed wine.
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Look not thou upon the wine when it is red, when it giveth its colour in the cup, when it moveth itself aright.
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 At the last it biteth like a serpent, and stingeth like an adder.
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Thy eyes shall behold strange things, and thy heart shall utter perverse things.
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 And thou shalt be as he that lieth down in the midst of the sea, or as he that lieth upon the top of a mast.
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 They have stricken me, shalt thou say, and I was not sick; they have beaten me, and I felt it not: when shall I awake? I will seek it yet again.
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
