Proverbs 18
1 Through desire a man, having separated himself, seeketh and intermeddleth with all wisdom.
Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
2 A fool hath no delight in understanding, but that his heart may discover itself.
Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
3 When the wicked cometh, then cometh also contempt, and with ignominy reproach.
С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
4 The words of a man’s mouth are as deep waters, and the wellspring of wisdom as a flowing brook.
Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
5 It is not good to accept the person of the wicked, to overthrow the righteous in judgment.
Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
6 A fool’s lips enter into contention, and his mouth calleth for strokes.
Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
7 A fool’s mouth is his destruction, and his lips are the snare of his soul.
Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
8 The words of a talebearer are as wounds, and they go down into the innermost parts of the belly.
Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
9 He also that is slothful in his work is brother to him that is a great waster.
Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
10 The name of the LORD is a strong tower: the righteous runneth into it, and is safe.
Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
11 The rich man’s wealth is his strong city, and as an high wall in his own conceit.
Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
12 Before destruction the heart of man is haughty, and before honour is humility.
Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
13 He that answereth a matter before he heareth it, it is folly and shame to him.
Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
14 The spirit of a man will sustain his infirmity; but a wounded spirit who can bear?
Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
15 The heart of the prudent getteth knowledge; and the ear of the wise seeketh knowledge.
Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
16 A man’s gift maketh room for him, and bringeth him before great men.
Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
17 He that is first in his own cause seemeth just; but his neighbour cometh and searcheth him.
Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
18 The lot causeth contentions to cease, and parteth between the mighty.
Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
19 A brother offended is harder to be won than a strong city: and their contentions are like the bars of a castle.
Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
20 A man’s belly shall be satisfied with the fruit of his mouth; and with the increase of his lips shall he be filled.
От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
21 Death and life are in the power of the tongue: and they that love it shall eat the fruit of it.
Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
22 Whoever findeth a wife findeth a good thing, and obtaineth favour from the LORD.
Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
23 The poor useth entreaties; but the rich answereth roughly.
Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
24 A man that hath friends must show himself friendly: and there is a friend that sticketh closer than a brother.
Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
