Proverbs 16
1 The preparations of the heart belong to man, and the answer of the tongue, is from the LORD.
Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 All the ways of a man are clean in his own eyes; but the LORD weigheth the spirits.
Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Commit thy works to the LORD, and thy thoughts shall be established.
Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 The LORD hath made all things for himself: yea, even the wicked for the day of evil.
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Every one that is proud in heart is an abomination to the LORD: though hand join in hand, he shall not be unpunished.
Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 By mercy and truth iniquity is purged: and by the fear of the LORD men depart from evil.
С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 When a man’s ways please the LORD, he maketh even his enemies to be at peace with him.
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 Better is a little with righteousness than great revenues without right.
По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 A man’s heart deviseth his way: but the LORD directeth his steps.
Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 A divine sentence is in the lips of the king: his mouth transgresseth not in judgment.
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 A just weight and balance are the LORD’S: all the weights of the bag are his work.
Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 It is an abomination to kings to commit wickedness: for the throne is established by righteousness.
Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Righteous lips are the delight of kings; and they love him that speaketh right.
Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 The wrath of a king is as messengers of death: but a wise man will pacify it.
Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 In the light of a king’s countenance is life; and his favour is as a cloud of the latter rain.
В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 How much better is it to get wisdom than gold! and to get understanding rather to be chosen than silver!
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 The highway of the upright is to depart from evil: he that keepeth his way preserveth his soul.
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Pride goeth before destruction, and an haughty spirit before a fall.
Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 Better it is to be of an humble spirit with the lowly, than to divide the spoil with the proud.
По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 He that handleth a matter wisely shall find good: and whoever trusteth in the LORD, happy is he.
Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 The wise in heart shall be called prudent: and the sweetness of the lips increaseth learning.
Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Understanding is a wellspring of life to him that hath it: but the instruction of fools is folly.
Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 The heart of the wise teacheth his mouth, and addeth learning to his lips.
Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
24 Pleasant words are as an honeycomb, sweet to the soul, and health to the bones.
Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 There is a way that seemeth right to a man, but the end of it is the way of death.
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 He that laboureth laboureth for himself; for his mouth craveth it of him.
Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 An ungodly man diggeth up evil: and in his lips there is as a burning fire.
Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 A perverse man soweth strife: and a whisperer separateth chief friends.
Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 A violent man enticeth his neighbour, and leadeth him into the way that is not good.
Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 He shutteth his eyes to devise perverse things: moving his lips he bringeth evil to pass.
Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 The hoary head is a crown of glory, if it is found in the way of righteousness.
Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 He that is slow to anger is better than the mighty; and he that ruleth his spirit than he that taketh a city.
Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 The lot is cast into the lap; but its whole disposing is from the LORD.
Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
