Numbers 30
1 And Moses spoke to the heads of the tribes concerning the children of Israel, saying, This is the thing which the LORD hath commanded.
Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:
2 If a man shall vow a vow to the LORD, or swear an oath to bind his soul with a bond; he shall not break his word, he shall do according to all that proceedeth out of his mouth.
Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.
3 If a woman also shall vow a vow to the LORD, and bind herself by a bond, being in her father’s house in her youth;
Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже себе си със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,
4 And her father shall hear her vow, and her bond by which she hath bound her soul, and her father shall hold his peace at her: then all her vows shall stand, and every bond by which she hath bound her soul shall stand.
и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.
5 But if her father shall overrule her in the day that he heareth; not any of her vows, or of her bonds by which she hath bound her soul, shall stand: and the LORD shall forgive her, because her father overruled her.
Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.
6 And if she had an husband, when she vowed, or uttered any thing from her lips, by which she bound her soul;
Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорени с устните й, с което е обвързала душата си,
7 And her husband heard it, and held his peace at her in the day that he heard it: then her vows shall stand, and her bonds by which she bound her soul shall stand.
и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците и си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.
8 But if her husband overruled her on the day that he heard it; then he shall make of no effect her vow which she vowed, and that which she uttered with her lips, by which she bound her soul: and the LORD shall forgive her.
Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.
9 But every vow of a widow, and of her that is divorced, by which they have bound their souls, shall stand against her.
Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си остава върху нея.
10 And if she vowed in her husband’s house, or bound her soul by a bond with an oath;
Но ако една жена е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,
11 And her husband heard it, and held his peace at her, and overruled her not: then all her vows shall stand, and every bond by which she bound her soul shall stand.
и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.
12 But if her husband hath utterly made them void on the day he heard them; then whatever proceeded out of her lips concerning her vows, or concerning the bond of her soul, shall not stand: her husband hath made them void; and the LORD shall forgive her.
Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще и прости.
13 Every vow, and every binding oath to afflict the soul, her husband may establish it, or her husband may make it void.
Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;
14 But if her husband altogether holds his peace at her from day to day; then he establisheth all her vows, or all her bonds, which are upon her: he confirmeth them, because he held his peace at her in the day that he heard them.
но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.
15 But if he shall in any way make them void after that he hath heard them; then he shall bear her iniquity.
Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.
16 These are the statutes, which the LORD commanded Moses, between a man and his wife, between the father and his daughter, being yet in her youth in her father’s house.
Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, да се пазят между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом; относно обреците.
