Luke 6
1 And it came to pass on the second sabbath after the first, that he went through grain fields; and his disciples plucked the heads of grain, and ate, rubbing them in their hands.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 And certain of the Pharisees said to them, Why do ye that which it is not lawful to do on the sabbath days?
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 And Jesus answering them said, Have ye not read so much as this, what David did, when himself was hungry, and they who were with him;
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 How he went into the house of God, and took and ate the show bread, and gave also to them that were with him; which it is not lawful to eat but for the priests alone?
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 And he said to them, That the Son of man is Lord also of the sabbath.
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 And it came to pass also on another sabbath, that he entered into the synagogue and taught: and there was a man whose right hand was withered.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 And the scribes and Pharisees watched him, to see whether he would heal on the sabbath; that they might find an accusation against him.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 But he knew their thoughts, and said to the man who had the withered hand, Arise, and stand forth in the midst. And he arose and stood forth.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Then said Jesus to them, I will ask you one thing; Is it lawful on the sabbath days to do good, or to do evil? to save life, or to destroy it?
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 And looking around upon them all, he said to the man, Stretch forth thy hand. And he did so: and his hand was restored well as the other.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 And they were filled with rage; and conferred one with another what they might do to Jesus.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 And it came to pass in those days, that he went out to a mountain to pray, and continued all night in prayer to God.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 And when it was day, he called to him his disciples: and of them he chose twelve, whom also he named apostles;
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Simon, ( whom he also named Peter, ) and Andrew his brother, James and John, and Philip and Bartholomew,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matthew and Thomas, James the son of Alphaeus, and Simon called Zelotes,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 And Judas the brother of James, and Judas Iscariot, who also was the traitor.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 And he came down with them, and stood in the plain, and the company of his disciples, and a great multitude of people out of all Judaea and Jerusalem, and from the sea coast of Tyre and Sidon, who came to hear him, and to be healed of their diseases;
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 And they that were tormented with unclean spirits: and they were healed.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 And the whole multitude sought to touch him: for there went power out of him, and healed them all.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 And he lifted up his eyes on his disciples, and said, Blessed are ye poor: for yours is the kingdom of God.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Blessed are ye that hunger now: for ye shall be filled. Blessed are ye that weep now: for ye shall laugh.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Blessed are ye, when men shall hate you, and when they shall separate you from their company, and shall reproach you, and cast out your name as evil, for the Son of man’s sake.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Rejoice ye in that day, and leap for joy: for, behold, your reward is great in heaven: for in the like manner did their fathers to the prophets.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 But woe to you that are rich! for ye have received your consolation.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Woe to you that are full! for ye shall hunger. Woe to you that laugh now! for ye shall mourn and weep.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Woe to you, when all men shall speak well of you! for so did their fathers to the false prophets.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 But I say to you who hear, Love your enemies, do good to them who hate you,
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 Bless them that curse you, and pray for them who despitefully use you.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 And to him that smiteth thee on the one cheek offer also the other; and him that taketh away thy cloke forbid not to take thy coat also.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Give to every man that asketh of thee; and of him that taketh away thy goods ask them not again.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 And as ye would that men should do to you, do ye also to them likewise.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 For if ye love them who love you, what thanks have ye? for sinners also love those that love them.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 And if ye do good to them who do good to you, what thanks have ye? for sinners also do even the same.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 And if ye lend to them from whom ye hope to receive, what thanks have ye? for sinners also lend to sinners, to receive as much in return.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 But love ye your enemies, and do good, and lend, hoping for nothing again; and your reward shall be great, and ye shall be the children of the Highest: for he is kind to the unthankful and to the evil.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Be ye therefore merciful, as your Father also is merciful.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 Judge not, and ye shall not be judged: condemn not, and ye shall not be condemned: forgive, and ye shall be forgiven:
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Give, and it shall be given to you; good measure, pressed down, and shaken together, and running over, shall men give into your bosom. For with the same measure that ye measure it shall be measured to you again.
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 And he spoke a parable to them, Can the blind lead the blind? shall they not both fall into the ditch?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 The disciple is not above his teacher: but every one that is perfect shall be as his teacher.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 And why beholdest thou the mote that is in thy brother’s eye, but perceivest not the beam that is in thy own eye?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Either how canst thou say to thy brother, Brother, let me pull out the mote that is in thy eye, when thou thyself beholdest not the beam that is in thy own eye? Thou hypocrite, cast out first the beam out of thy own eye, and then shalt thou see clearly to pull out the mote that is in thy brother’s eye.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 For a good tree bringeth not forth corrupt fruit; neither doth a corrupt tree bring forth good fruit.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 For every tree is known by its own fruit. For from thorns men do not gather figs, nor from a bramble bush do they gather grapes.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 A good man out of the good treasure of his heart bringeth forth that which is good; and an evil man out of the evil treasure of his heart bringeth forth that which is evil: for from the abundance of the heart his mouth speaketh.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 And why call ye me, Lord, Lord, and do not the things which I say?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Whoever cometh to me, and heareth my sayings, and doeth them, I will show you to whom he is like:
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 He is like a man who built an house, and dug deep, and laid the foundation on a rock: and when the flood arose, the stream beat vehemently upon that house, and could not shake it: for it was founded upon a rock.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 But he that heareth, and doeth not, is like a man that without a foundation built an house on the earth; against which the stream beat vehemently, and immediately it fell; and the ruin of that house was great.
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
