< Leviticus 10 >
1 And Nadab and Abihu, the sons of Aaron, took each of them his censer, and put fire in it, and put incense on it, and offered strange fire before the LORD, which he commanded them not.
А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си, и като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил.
2 And there went out fire from the LORD, and devoured them, and they died before the LORD.
За това огън излезе от пред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа.
3 Then Moses said to Aaron, This is what the LORD spoke, saying, I will be sanctified in them that come near me, and before all the people I will be glorified. And Aaron held his peace.
Тогава рече Моисей на Аарона: Това е, което говори Господ, като каза: Аз ще се осветя в ония, които се приближават при Мене, и ще се прославя пред всичките люде. А Аарон мълчеше.
4 And Moses called Mishael and Elzaphan, the sons of Uzziel the uncle of Aaron, and said to them, Come near, carry your brethren from before the sanctuary out of the camp.
И Моисей повика Мисаила и Елисафана, синовете на Аароновия стрика Озиил и рече им: Пристъпете, вдигнете братята си отпред светилището и изнесете ги вън от стана.
5 So they went near, and carried them in their coats out of the camp; as Moses had said.
Те, прочее, пристъпиха и ги изнесоха с хитоните им вън от стана, според както рече Моисей.
6 And Moses said to Aaron, and to Eleazar and to Ithamar, his sons, Uncover not your heads, neither rend your clothes; lest ye die, and lest wrath come upon all the people: but let your brethren, the whole house of Israel, bewail the burning which the LORD hath kindled.
Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му Елеазара и Итамара: Главите си да не откриете, и дрехите си да не раздерете, за да не умрете и да не дойде гняв на цялото общество; но за изгарянето, което подклади Господ, нека плачат братята ви, целият Израилев дом.
7 And ye shall not go out from the door of the tabernacle of the congregation, lest ye die: for the anointing oil of the LORD is upon you. And they did according to the word of Moses.
И да не излезете от входа на шатъра за срещане, за да не умрете; защото мирото за Господното помазване е на вас. И те направиха според както каза Моисей.
8 And the LORD spoke to Aaron, saying,
След това Господ говори на Аарона, казвайки:
9 Do not drink wine nor strong drink, thou, nor thy sons with thee, when ye go into the tabernacle of the congregation, lest ye die: it shall be a statute for ever throughout your generations:
Когато влизате в шатъра за срещане, да не пиете вино или спиртни питиета, ни ти ни синовете ти с тебе, за да не умрете; това ще бъде вечен закон във всичките ви поколения,
10 And that ye may make a difference between holy and unholy, and between unclean and clean;
както за да разпознавате между свето и мръсно и между нечисто и чисто,
11 And that ye may teach the children of Israel all the statutes which the LORD hath spoken to them by the hand of Moses.
така и за да учите израилтяните всичките повеления, които Господ им е говорил чрез Моисея.
12 And Moses spoke to Aaron, and to Eleazar and to Ithamar, his sons that were left, Take the meat offering that remaineth of the offerings of the LORD made by fire, and eat it without leaven beside the altar: for it is most holy:
После Моисей каза на Аарона и на останалите му синове Елеазара и Итамара: Вземете хлебния принос, който е останал от Господните чрез огън жертви, и яжте го безквасен при олтара, защото е пресвет,
13 And ye shall eat it in the holy place, because it is thy due, and thy sons’ due, of the sacrifices of the LORD made by fire: for so I am commanded.
и трябва да го ядете на свето място; понеже това е твоето право и правото на синовете ти от Господните чрез огън жертви; защото така ми биде заповядано.
14 And the wave breast and heave shoulder shall ye eat in a clean place; thou, and thy sons, and thy daughters with thee: for they are thy due, and thy sons’ due, which are given out of the sacrifices of peace offerings of the children of Israel.
Също и гърдите на движимия принос и бедрото този за издигане трябва да ядете на чисто място, ти, синовете ти и дъщерите ти с тебе; защото това е дадено като твое право и право на синовете ти от жертвите на примирителните приноси на израилтяните.
15 The heave shoulder and the wave breast shall they bring with the offerings made by fire of the fat, to wave it for a wave offering before the LORD; and it shall be thine, and thy sons’ with thee, by a statute for ever; as the LORD hath commanded.
Бедрото на приноса за издигане и гърдите на движимия да донасят заедно с жертвите чрез огън на тлъстината, за да ги подвижат за движим принос пред Господа; и ще бъде твое вечно право и право на синовете ти с тебе, според както заповяда Господ.
16 And Moses diligently sought the goat of the sin offering, and, behold, it was burnt: and he was angry with Eleazar and Ithamar, the sons of Aaron who were left alive, saying,
И Моисей търсеше грижливо козела на приноса за грях, но ето че беше изгорен; за това той се разгневи на Елеазара и Итамара, Аароновите останали синове, и рече:
17 Why have ye not eaten the sin offering in the holy place, seeing it is most holy, and God hath given it you to bear the iniquity of the congregation, to make atonement for them before the LORD?
Защо не ядохте приноса за грях на светото място, тъй като е пресвето, и ви е дадено за да отнемате беззаконието на обществото и да правите умилостивение за тях пред Господа?
18 Behold, the blood of it was not brought within the holy place: ye should indeed have eaten it in the holy place, as I commanded.
Ето, кръвта му не се внесе вътре в светилището. Трябваше непременно да го ядете в светилището, както заповядах.
19 And Aaron said to Moses, Behold, this day have they offered their sin offering and their burnt offering before the LORD; and such things have befallen me: and if I had eaten the sin offering to day, should it have been accepted in the sight of the LORD?
Но Аарон каза на Моисея: Ето, те принесоха днес приноса си за грях и всеизгарянето си пред Господа; и, като ми се случиха такива работи, ако бях ял днес приноса за грях, щеше ли да се види угодно на Господа?
20 And when Moses heard that, he was content.
И като чу това Моисей видя му се задоволително.