Lamentations 5
1 Remember, O LORD, what is come upon us: consider, and behold our reproach.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Our inheritance is turned to strangers, our houses to aliens.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 We are orphans and fatherless, our mothers are as widows.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 We drank our water for money; our wood is sold to us.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Our necks are under persecution: we labour, and have no rest.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 We have given the hand to the Egyptians, and to the Assyrians, to be satisfied with bread.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Our fathers have sinned, and are not; and we have borne their iniquities.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Servants have ruled over us: there is none that doth deliver us out of their hand.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 We got our bread with the peril of our lives because of the sword of the wilderness.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Our skin was black like an oven because of the terrible famine.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 They ravished the women in Zion, and the maids in the cities of Judah.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Princes are hanged by their hand: the faces of elders were not honoured.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 They took the young men to grind, and the children fell under the wood.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 The elders have ceased from the gate, the young men from their music.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 The joy of our heart hath ceased; our dance is turned into mourning.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 The crown is fallen from our head: woe to us, that we have sinned!
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 For this our heart is faint; for these things our eyes are dim.
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 Because of the mountain of Zion, which is desolate, the foxes walk upon it.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Thou, O LORD, remainest for ever; thy throne from generation to generation.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Why dost thou forget us for ever, and forsake us so long time?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Turn thou us to thee, O LORD, and we shall be turned; renew our days as of old.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 But thou hast utterly rejected us; thou art very angry with us.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
