Lamentations 3
1 I am the man that hath seen affliction by the rod of his wrath.
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 He hath led me, and brought me into darkness, but not into light.
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Surely against me is he turned; he turneth his hand against me all the day.
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 My flesh and my skin hath he made old; he hath broken my bones.
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 He hath besieged me, and surrounded me with gall and travail.
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 He hath set me in dark places, as they that are dead of old.
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 He hath hedged me about, that I cannot get out: he hath made my chain heavy.
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Also when I cry and shout, he shutteth out my prayer.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 He hath inclosed my ways with hewn stone, he hath made my paths crooked.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 He was to me as a bear lying in wait, and as a lion in secret places.
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 He hath turned aside my ways, and pulled me in pieces: he hath made me desolate.
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 He hath bent his bow, and set me as a mark for the arrow.
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 He hath caused the arrows of his quiver to enter into my reins.
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 I was a derision to all my people; and their song all the day.
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 He hath filled me with bitterness, he hath made me drunk with wormwood.
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 He hath also broken my teeth with gravel stones, he hath covered me with ashes.
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 And thou hast removed my soul far off from peace: I forgot prosperity.
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 And I said, My strength and my hope hath perished from the LORD:
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 Remembering my affliction and my misery, the wormwood and the gall.
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 My soul hath them still in remembrance, and is humbled in me.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 This I recall to my mind, therefore have I hope.
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 It is of the LORD’S mercies that we are not consumed, because his compassions fail not.
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 They are new every morning: great is thy faithfulness.
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 The LORD is my portion, saith my soul; therefore will I hope in him.
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 The LORD is good to them that wait for him, to the soul that seeketh him.
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 It is good that a man should both hope and quietly wait for the salvation of the LORD.
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 It is good for a man that he should bear the yoke in his youth.
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 He sitteth alone and keepeth silence, because he hath borne it upon him.
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 He putteth his mouth in the dust; if there may be hope.
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 He giveth his cheek to him that smiteth him: he is filled full with reproach.
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 For the Lord will not cast off for ever:
Защото Господ не отхвърля до века.
32 But though he causeth grief, yet will he have compassion according to the multitude of his mercies.
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 For he doth not afflict willingly nor grieve the children of men.
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 To crush under his feet all the prisoners of the earth,
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 To turn aside the right of a man before the face of the most High,
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 To subvert a man in his cause, the Lord approveth not.
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 Who is he that saith, and it cometh to pass, when the Lord commandeth it not?
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Out of the mouth of the most High proceedeth not evil and good?
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Why doth a living man complain, a man for the punishment of his sins?
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Let us search and try our ways, and turn again to the LORD.
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Let us lift up our heart with our hands to God in the heavens.
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 We have transgressed and have rebelled: thou hast not pardoned.
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Thou hast covered with anger, and persecuted us: thou hast slain, thou hast not pitied.
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 Thou hast covered thyself with a cloud, that our prayer should not pass through.
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Thou hast made us as the offscouring and refuse in the midst of the people.
Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 All our enemies have opened their mouths against us.
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Fear and a snare is come upon us, desolation and destruction.
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 My eye runneth down with rivers of water for the destruction of the daughter of my people.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 My eye trickleth down, and ceaseth not, without any intermission,
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 Till the LORD shall look down, and behold from heaven.
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 My eye affecteth my heart because of all the daughters of my city.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 My enemies chased me hard, like a bird, without cause.
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 They have cut off my life in the dungeon, and cast a stone upon me.
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Waters flowed over my head; then I said, I am cut off.
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 I called upon thy name, O LORD, out of the low dungeon.
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Thou hast heard my voice: hide not thy ear at my breathing, at my cry.
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 Thou drewest near in the day that I called upon thee: thou saidst, Fear not.
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 O Lord, thou hast pleaded the causes of my soul; thou hast redeemed my life.
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 O LORD, thou hast seen my wrong: judge thou my cause.
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Thou hast seen all their vengeance and all their imaginations against me.
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 Thou hast heard their reproach, O LORD, and all their imaginations against me;
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 The lips of those that rose up against me, and they plot against me all the day.
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Behold their sitting down, and their rising up; I am their music.
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 Render to them a recompence, O LORD, according to the work of their hands.
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 Give them sorrow of heart, thy curse to them.
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 Persecute and destroy them in anger from under the heavens of the LORD.
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
