Judges 17
1 And there was a man of mount Ephraim, whose name was Micah.
Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
2 And he said to his mother, The eleven hundred shekels of silver that were taken from thee, about which thou didst curse, and spoke of also in my ears, behold, the silver is with me; I took it. And his mother said, Blessed be thou of the LORD, my son.
Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори клетвата като слушах аз - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е мият син от Господа.
3 And when he had restored the eleven hundred shekels of silver to his mother, his mother said, I had wholly dedicated the silver to the LORD from my hand for my son, to make a graven image and a molten image: now therefore I will restore it to thee.
И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и той, сега ще го върне на тебе.
4 Yet he restored the money to his mother; and his mother took two hundred shekels of silver, and gave them to the silversmith, who made of it a graven image and a molten image: and they were in the house of Micah.
Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михея.
5 And the man Micah had an house of gods, and made an ephod, and teraphim, and consecrated one of his sons, who became his priest.
И тоя Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.
6 In those days there was no king in Israel, but every man did that which was right in his own eyes.
В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
7 And there was a young man out of Bethlehemjudah of the family of Judah, who was a Levite, and he sojourned there.
И имаше един момък от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там прищелец.
8 And the man departed out of the city from Bethlehemjudah to sojourn where he could find a place: and he came to mount Ephraim to the house of Micah, as he journeyed.
Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери място, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
9 And Micah said to him, Where do you come from? And he said to him, I am a Levite of Bethlehemjudah, and I go to sojourn where I may find a place.
И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място.
10 And Micah said to him, Dwell with me, and be to me a father and a priest, and I will give thee ten shekels of silver by the year, and a suit of apparel, and thy sustenance. So the Levite went in.
И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.
11 And the Levite was content to dwell with the man; and the young man was to him as one of his sons.
И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.
12 And Micah consecrated the Levite; and the young man became his priest, and was in the house of Micah.
И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
13 Then said Micah, Now I know that the LORD will do me good, seeing I have a Levite for my priest.
Тогава каза на Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.
