Job 9
1 Then Job answered and said,
А Иов в отговор рече:
2 I know it to be so of a truth: but how should man be just with God?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 If he will contend with him, he cannot answer him one time out of a thousand.
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 He is wise in heart, and mighty in strength: who hath hardened himself against him, and hath prospered?
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 Who removeth the mountains, and they know not: who overturneth them in his anger.
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 Who shaketh the earth out of its place, and its pillars tremble.
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 Who commandeth the sun, and it riseth not; and sealeth up the stars.
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 Who alone spreadeth out the heavens, and treadeth upon the waves of the sea.
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 Who maketh Arcturus, Orion, and Pleiades, and the chambers of the south.
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 Who doeth great things past finding out; yea, and wonders without number.
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Lo, he goeth by me, and I see him not: he passeth on also, but I perceive him not.
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 Behold, he taketh away, who can hinder him? who will say to him, What doest thou?
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 If God will not withdraw his anger, the proud helpers do stoop under him.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 How much less shall I answer him, and choose out my words to reason with him?
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Whom, though I were righteous, yet would I not answer, but I would make supplication to my judge.
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 If I had called, and he had answered me; yet I would not believe that he had hearkened to my voice.
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 For he breaketh me with a tempest, and multiplieth my wounds without cause.
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 He will not allow me to take my breath, but filleth me with bitterness.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 If I speak of strength, lo, he is strong: and if of judgment, who shall set me a time to plead?
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 If I justify myself, my own mouth shall condemn me: if I say, I am perfect, that also shall prove me perverse.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Though I were perfect, yet would I not know my soul: I would despise my life.
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 This is one thing, therefore I said it, He destroyeth the perfect and the wicked.
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 If the scourge shall slay suddenly, he will laugh at the trial of the innocent.
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 The earth is given into the hand of the wicked: he covereth the faces of its judges; if not, where, and who is he?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 Now my days are swifter than a post: they flee away, they see no good.
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 They are passed away as the swift ships: as the eagle that hasteth to the prey.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 If I say, I will forget my complaint, I will put off my heaviness, and comfort myself:
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 I am afraid of all my sorrows, I know that thou wilt not hold me innocent.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 If I am wicked, why then do I labour in vain?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 If I wash myself with snow water, and make my hands never so clean;
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 Yet shalt thou plunge me in the ditch, and my own clothes shall abhor me.
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 For he is not a man, as I am, that I should answer him, and we should come together in judgment.
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 Neither is there any mediator between us, that might lay his hand upon us both.
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 Let him take away his rod from me, and let not his fear terrify me:
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 Then would I speak, and not fear him; but it is not so with me.
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
