Job 6
1 But Job answered and said,
А Иов в отговор рече:
2 O that my grief were thoroughly weighed, and my calamity laid in the balances together!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 For now it would be heavier than the sand of the sea: therefore my words are swallowed up.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 For the arrows of the Almighty are within me, the poison of which drinketh up my spirit: the terrors of God set themselves in array against me.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Doth the wild donkey bray when he hath grass? or loweth the ox over his fodder?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Can that which is unsavoury be eaten without salt? or is there any taste in the white of an egg?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 The things that my soul refused to touch are as my loathsome food.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 O that I might have my request; and that God would grant me the thing that I long for!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 Even that it would please God to destroy me; that he would let loose his hand, and cut me off!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Then should I yet have comfort; yea, I would harden myself in sorrow: let him not spare; for I have not concealed the words of the Holy One.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 What is my strength, that I should hope? and what is my end, that I should prolong my life?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Is my strength the strength of stones? or is my flesh of brass?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Is not my help in me? and is wisdom driven quite from me?
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 To him that is afflicted pity should be shown from his friend; but he forsaketh the fear of the Almighty.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 My brethren have dealt deceitfully as a brook, and as the stream of brooks they pass away;
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Which are blackish by reason of the ice, and in which the snow is hid:
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 In the time when they become warm, they vanish: when it is hot, they are consumed out of their place.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 The paths of their way are turned aside; they go to nothing, and perish.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 The troops of Tema looked, the companies of Sheba waited for them.
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 They were confounded because they had hoped; they came there, and were ashamed.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 For now ye are nothing; ye see my casting down, and are afraid.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Did I say, Bring to me? or, Give a reward for me of your substance?
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Or, Deliver me from the enemy’s hand? or, Redeem me from the hand of the mighty?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Teach me, and I will hold my tongue: and cause me to understand how I have erred.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 How forcible are right words! but what doth your arguing reprove?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Do ye imagine to reprove words, and the speeches of one that is desperate, which are as wind?
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Yea, ye overwhelm the fatherless, and ye dig a pit for your friend.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Now therefore be content, look upon me; for it is evident to you if I lie.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Return, I pray you, let it not be iniquity; yea, return again, my righteousness is in it.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Is there iniquity in my tongue? cannot my taste discern perverse things?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
