Job 24
1 Why, seeing times are not hid from the Almighty, do they that know him not see his days?
Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 Some remove the landmarks; they violently take away flocks, and their feed.
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 They drive away the donkey of the fatherless, they take the widow’s ox for a pledge.
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 They turn the needy out of the way: the poor of the earth hide themselves together.
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 Behold, as wild donkeys in the desert, they go forth to their work; rising early for a prey: the wilderness yieldeth food for them and for their children.
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
6 They reap every one his grain in the field: and they gather the vintage of the wicked.
Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 They cause the naked to lodge without clothing, that they have no covering in the cold.
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 They are wet with the showers of the mountains, and embrace the rock for want of a shelter.
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 They pluck the fatherless from the breast, and take a pledge of the poor.
Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 They cause him to go naked without clothing, and they take away the sheaf from the hungry;
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 Who make oil within their walls, and tread their winepresses, and suffer thirst.
Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 Men groan from out of the city, and the soul of the wounded crieth out: yet God layeth not folly to them.
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 They are of those that rebel against the light; they know not its ways, nor abide in its paths.
Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 The murderer rising with the light killeth the poor and needy, and in the night is as a thief.
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 The eye also of the adulterer waiteth for the twilight, saying, No eye shall see me: and disguiseth his face.
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 In the dark they dig through houses, which they had marked for themselves in the daytime: they know not the light.
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 For the morning is to them even as the shadow of death: if one knoweth them, they are in the terrors of the shadow of death.
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 He is swift as the waters; their portion is cursed in the earth: he beholdeth not the way of the vineyards.
Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)
20 The womb shall forget him; the worm shall feed sweetly on him; he shall be no more remembered; and wickedness shall be broken as a tree.
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 He wrongeth the barren that beareth not: and doeth not good to the widow.
Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 He draweth also the mighty with his power: he riseth up, and no man is sure of life.
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 Though it is given him to be in safety, on which he resteth; yet his eyes are upon their ways.
Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
24 They are exalted for a little while, but are gone and brought low; they are taken out of the way as all others, and cut off as the tops of the heads of grain.
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
25 And if it is not so now, who will make me a liar, and make my speech of no worth?
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
