Job 23
1 Then Job answered and said,
А Иов в отговор рече:
2 Even to day is my complaint bitter: my stroke is heavier than my groaning.
И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
3 O that I knew where I might find him! that I might come even to his seat!
Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 I would set my cause before him, and fill my mouth with arguments.
Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
5 I would know the words which he would answer me, and understand what he would say to me.
Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 Would he plead against me with his great power? No; but he would put strength in me.
Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 There the righteous might dispute with him; so should I be delivered for ever from my judge.
Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 Behold, I go forward, but he is not there; and backward, but I cannot perceive him:
Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
9 On the left hand, where he doth work, but I cannot behold him: he hideth himself on the right hand, that I cannot see him:
Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 But he knoweth the way that I take: when he hath tried me, I shall come forth as gold.
Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 My foot hath held his steps, his way have I kept, and not declined.
Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 Neither have I gone back from the commandment of his lips; I have esteemed the words of his mouth more than my necessary food.
От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 But he is in one mind, and who can turn him? and what his soul desireth, even that he doeth.
Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14 For he performeth the thing that is appointed for me: and many such things are with him.
Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 Therefore am I troubled at his presence: when I consider, I am afraid of him.
Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
16 For God maketh my heart soft, and the Almighty troubleth me:
Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 Because I was not cut off before the darkness, neither hath he covered the darkness from my face.
Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
