Job 20
1 Then answered Zophar the Naamathite, and said,
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 Therefore do my thoughts cause me to answer, and for this I make haste.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 I have heard the rebuke that reproaches me, and the spirit of my understanding causeth me to answer.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Knowest thou not this of old, since man was placed upon earth,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 That the triumphing of the wicked is short, and the joy of the hypocrite but for a moment?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Though his excellency shall mount up to the heavens, and his head reach to the clouds;
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 Yet he shall perish for ever like his own dung: they who have seen him shall say, Where is he?
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 He shall fly away as a dream, and shall not be found: yea, he shall be chased away as a vision of the night.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 The eye also which saw him shall see him no more; neither shall his place any more behold him.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 His children shall seek to please the poor, and his hands shall restore their goods.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 His bones are full of the sin of his youth, which shall lie down with him in the dust.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Though wickedness may be sweet in his mouth, though he may hide it under his tongue;
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 Though he may spare it, and forsake it not; but keep it still within his mouth:
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 Yet his food in his body is turned, it is the gall of asps within him.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 He hath swallowed down riches, and he shall vomit them up again: God shall cast them out of his belly.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 He shall suck the poison of asps: the viper’s tongue shall slay him.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 He shall not see the rivers, the floods, the brooks of honey and butter.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 That which he laboured for shall he restore, and shall not swallow it down: according to his substance shall the restitution be, and he shall not rejoice in it.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Because he hath oppressed and hath forsaken the poor; because he hath violently taken away an house which he did not build;
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Surely he shall not feel quietness in his belly, he shall not save of that which he desired.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 There shall none of his food be left; therefore shall no man look for his goods.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 In the fulness of his sufficiency he shall be in straits: every hand of the wicked shall come upon him.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 When he is about to fill his belly, God shall cast the fury of his wrath upon him, and shall rain it upon him while he is eating.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 He shall flee from the iron weapon, and the bow of steel shall strike him through.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 It is drawn, and cometh out of the body; yea, the glittering sword cometh out of his gall: terrors are upon him.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 All darkness shall be hid in his secret places: a fire not blown shall consume him; it shall go ill with him that is left in his tent.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 The heaven shall reveal his iniquity; and the earth shall rise up against him.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 The increase of his house shall depart, and his goods shall flow away in the day of his wrath.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 This is the portion of a wicked man from God, and the heritage appointed to him by God.
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
